Двама приятели разговарят на религиозни теми. Те обсъждали въпроса за наказанието за греха в бъдещия живот. За собственото си удовлетворение те решили, че такова наказание няма. Решили, че адът е мит. Твърдяха, че няма нужда от Бог или Върховно същество, тъй като според учените Вселената, животът и човекът са могли да се появят по „естествени“ причини. И се съгласиха, че дори и да има Бог, Той би бил Бог на любовта и следователно не би могъл да обрече създанията си на вечно наказание.
Тогава един християнин, който мълчаливо слушал дискусията, попитал:
„Да предположим, че това все пак е вярно?“
Въпросът падна в ушите и сърцата на другите двама със съкрушителна сила.
Да предположим, че все пак е вярноче библейският Бог е реален и жив? Ти, смъртно същество, би ли желал да рискуваш вечната си съдба, като спориш срещу вечния „Бог, Който не може да лъже“ (Тит 1:2)? „Който не вярва на Бога, той Го е направил лъжец“ (1 Йоан 5:10).
Да предположим, че все пак е вярноче „В началото Бог създаде небето и земята“ (Битие 1:1)? Когато застанете пред Бога-Създател в деня на Страшния съд, каква причина ще изтъкнете, че сте отдали цялата слава и заслуга за красотите и великолепието на земята и вселената на безличния „бог“ на случайността и природата, а не на личния Бог-Създател? Всъщност учените НЕ разполагат с разумно обяснение за произхода на Вселената. Ако Вселената е експлодирала чрез „Големия взрив“, те не могат да обяснят откъде са се взели първоначалната материя и енергия. Това е просто слаб опит да се замени вечният, личен Бог-Създател с вечен, но безличен Бог-материя-енергия. Много учени, а и други хора, биха предпочели да вярват, че личен Бог не съществува; по този начин те са свободни да бъдат свои собствени „богове“, да живеят живота си, както им харесва, без да се притесняват какво мисли Бог
Да предположим, че все пак е вярноче адът е реалност? Един скептик попита с насмешка: „Къде е адът?“ Готовият и верен отговор беше: „В края на живота на отхвърлилия Христос“. Позволете ми да ви попитам: Какво се крие в края на пътя, по който сега вървите? В Писанието се казва: „На човеците е определено да умрат веднъж, а след това е съдът“ (Евреи 9:27).
Да предположим, че все пак е вярноче Господ Исус е единственият Спасител, а Неговата смърт и възкресение предоставят единственото средство, чрез което можете да се пригодите за Божието присъствие? Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Какво ще стане, ако Го пренебрегнете и Го оставите извън живота си? „Как ще се спасим, ако пренебрегнем толкова голямо спасение?“ (Евреи 2:3). „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот… Който вярва в Него, не е осъден; а който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божий“ (Йоан 3:16, 18).
Да предположим, че това все пак е вярно? Колко страшна ще бъде съдбата ти, ако „умреш в греховете си“ (Йоан 8:24). Скъпи приятелю, бягай при Христос и бъди спасен. „Всеки, който не се намери записан в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровение 20:15).
Бъдете сигурни, че ТОВА Е ИСТИНА,Никой
Действайте според него днес!