Йоан 14:27
Тук пред нас са поставени две неща.Първото е фактът на мира,въпреки че може да няма земно благословение и благоденствие, както при евреите, а да има външни проблеми; Второто е това, което характеризира мира. „Моят мир“ е онова, което има самият Той, и степента му.Бидейки характеризиран по този начин, той предполага, че те не са го имали, докато Той е бил с тях. Нищо не им е липсвало; те са имали кесия и скрижали и т.н. Той можеше да говори за мир в опрощаването на греховете; но този мир, Неговият мир, не беше даден преди това на учениците.
Мирът изключва неприятностите, що се отнася до осъществяването им. Тук не става дума за мира на съвестта с Бога, а за този, който не би могъл да бъде нарушен от познанието на Бога. Това не е мир без Бога и той е независим от всички обстоятелства. Колкото и неприятности да има в обстоятелствата, мирът не би могъл да бъде сигурен, ако можеше да бъде променен от тях.
Този мир е притежание на такова спокойствие, че да не бъдем обезпокоявани от други неща. Той е мир с Бога пред Неговата правда и святост; и е нещо поглъщащо. Да предположим, че съм в мир с някого, за когото не ме е грижа много, може да съм достатъчно обезпокоен за други неща. Мирът не поглъща чувствата ми. Когато имаме самия мир, можем да се запознаем с Бога. Душата, която е толкова доволна от собствения си мир, не желае нищо друго. Тя познава Бога и не намира нищо, което да я смущава в Бога или извън Него.
Този мир ще държи Бога между бедата и нас, вместо бедата да застане между нас и Бога. Такава е нашата опасност и такова е лекарството.
Марко the extent of the peace - „Моят мир“; и колко добре е знаел какво има, че да може да им го даде!Той е бил изпитан, отхвърлен, страдал е; „нямаше къде глава да подслони“, „ловуваше като яребица по планините“, „човек на скърби и познал скръбта“; и все пак е знаел толкова добре благословението, което е имал, че е можел да говори за него, да им го остави. Имаше безоблачен покой в Бога и Бог беше безоблачен източник на благословение за Него по целия Му път на скръб и беда, толкова различен от този, който някой друг някога е имал.Но „Ти ще запазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е прикован към Тебе“ и т.н., беше познато експериментално от Него; и имаше ли някога несигурност дали Неговият Отец Го чува? Не; имаше безоблачна сигурност. Нищо не можеше да я постави под въпрос. Не беше нужно да го подлага на изпитание, като се хвърли от храма; това беше изкушение за Бога.
Двата израза в стиха се обясняват взаимно: „мир“, „моя мир“ и т.н. „Да не се смущава сърцето ви“. Аз ви давам собствения си „мир“. Онова, което имаме, знаем, че е Негово; не познанието за това, което сме ние с Бога, а това, което Той е за Бога. Не можем да имаме мир, ако имаме мисълта: „Когато опозная Бога, какво ли ще си помисли Той за мен?“. Трябва да познавам Бога, за да имам мир.
Ако Господ дойде в този момент, ще имате ли мир и ще можете ли да кажете: „Този е нашият Бог, ние Го чакахме“? Ако имаш съзнанието, че харесваш нещо, което не се харесва на Бога, не можеш да имаш мир.Дори да си намерил спокойствие на съвестта за греховете си чрез кръвта на кръста, това ще разруши твоето общение и сърдечен мир, ако харесваш нещо, което не се харесва на Бога. Ако има нещо, от което не се отказваш във волята, не може да има мир;ако имаш мир, тогава, ако Бог влезе, твоят мир ще остане.
Мирът никога не е несъвършен; в него не може да има недостатък. Ако нещо влезе и породи несигурност, това не може да бъде мир. Водата в мръсен басейн може да изглежда чиста на повърхността, но ако се раздвижи, мръсотията излиза на повърхността; така е и със сърцето.
Христос ни дава Своя мир; и може ли гневът да го наруши? Нима Той не познава гнева, дължащ се на нашия грях? „Той понесе гнева.“ Нима не познаваше греха? „Той стана грях“ и т.н. Не познава ли Бога? „Той излезе от Него.“
Как можем да имаме мир? Защото Той го е постигнал „чрез кръвта на Своя кръст“. Той е изкупил греха. Въпросът, който вълнува сърцето ти, Той е уредил между Себе Си и Бога не за своя сметка, а заради нас. Той беше Божият Син. В присъствието на гнева Той го разреши; в присъствието на святостта също така Той направи душата Си жертва за грях. Бог изпрати Сина Си заради нас; и може ли да не ни поиска за обект на Своята любов? Той ни е купил на неизказана цена.
Той е видял греха, осъдил го е и го е премахнал в Христос. Мирът е постигнат, мирът е даден, мирът е познат чрез „кръвта на кръста“. Дали е моя мисъл за това, че ще получа този мир? Не. Той казва: „Моят мир оставям на вас“. Той знае какъв е Божият гняв; каква е Божията правда; каква е Божията святост; какви са всички Негови изисквания; и ние имаме уверението за Неговия мир от Неговите собствени уста. Заслужил ли съм го? Не; Той го е заслужил. Може ли Той да ме измами? Какво е моето основание да очаквам Божието благоволение? Ако сте повярвали какво е гневът, ще оцените благоволението на Христос. Христос по-скоро би се отказал от живота Си, отколкото от Божията благосклонност към нас.
Ако Христос е твоят мир, Той е толкова безгрешен за теб, колкото е бил в Себе Си. Той ни е „станал премъдрост, правда, освещение и изкупление“