Няма
Като вярващи ние живеем в този свят, но не сме от него, защото вече не му принадлежим, а сме чужденци, които принадлежат на друг свят, на Небето. Когато Бог призова Аврам, който трябваше да стане баща на вярващите (Римляни 4:11), Той му каза да напусне страната, рода и близкото семейство (Битие 12:1). Когато патриархът пристигнал в Обетованата земя, той разбрал, че трябва да живее там като пришълец, странник, поклонник на път към друга цел (Евреи 11:8). Аврам - „възвишен баща“ - става Авраам - „баща на множество“ (Битие 17:5). Като баща на всички вярващи (евреи и неевреи) Авраам е нашият пример, модел и водач. Въпреки че е пристигнал в земята, която Бог му е обещал като притежание, и е живял там, Авраам разбира, че засега все още не може да се възползва напълно от нея. Това е смисълът по отношение на нашето използване на този свят, а именно да го използваме като добри настойници, на които са поверени нещата от този свят, за известно време, като осъзнаваме, че всичко принадлежи на Бога[2] и че сегашната форма на този свят преминава (1 Коринтяни 7:31).
В бъдещия свят всичко ще бъде поставено под контрола на нашия Господ Исус, когато Неговите права ще бъдат напълно зачетени (Евреи 2:5-8).
Тогава ще бъде възможно да го използваме пълноценно, в подчинение на Него, в общение с Него.
Земни неща-1 Тимотей 4:1-5
Най-висшето откровение е тайната на благочестието, описана в 1 Тимотей 3:16. Разгледан в своя контекст, този пасаж ни дава правилната представа за нещата в този свят, който все още е под контрола на врага след грехопадението (Битие 3), и ни учи как да живеем тук според Божията воля, въпреки влиянието на врага. Този пасаж също така дава прозрение как да използваме земните благословии на това настоящо творение - храна, семеен живот, семеен живот - за слава на Бога и за наша собствена полза. Апостолът обяснява, че всичко трябва да се използва в общение с Бога (Създателя, нашия Баща), според Неговото Слово, заедно с молитва и благодарност. В Римляни 14 и 1 Коринтяни 8 Павел ни учи още да бъдем търпеливи към по-слабите братя, които се въздържат от някои неща, които сами по себе си са добри. В 1 Тимотей 4 не става въпрос за слабост и търпение, но там Павел осъжда неправилна форма на въздържание, когато някои лидери забраняват на себе си или на други да се женят, за да бъдат „по-близо до Бога“, или забраняват употребата на определени храни, или налагат определени дни като по-свети и т.н. Там, където се преподават и налагат такива неща, Павел ги разобличава като учение на демони, защото такива форми на въздържание напълно оставят настрана това, което Бог е дал в творението и в природата (храна, брак, семеен живот, работа). Всичко, което Бог е сътворил, е добро само по себе си и затова е добре и ние, християните, да използваме тези земни благословения като идващи от Неговите ръце… стига да ги използваме според Божията воля и в общение с Него. Павел показва как да се радваме на тези земни неща с правилната (духовна) нагласа, както е обобщено накратко по-нататък.
В контекста на разкритата от Бога истина и на вярата от наша страна познанието за Бога и Христос, според 1 Тимотей 3:16, ни издига над обикновеното земно ниво. И все пак това не означава, че трябва да отхвърляме земните неща сами по себе си или да се въздържаме от тях (или да принуждаваме другите да го правят). Това, което се осъжда, е светското поведение, нагласата или желанието да участваме в нещата от този свят, който е под контрола на Сатана. Тук има две крайности: въздържание или снизхождение, като и двете са погрешни.
С благодарни сърца ние осъзнаваме, че всички земни благословии идват при нас от Божията ръка, като благодарим за тях; те трябва да бъдат приемани и да им се наслаждаваме в общение с Него, за Негова слава и за наша полза.
Тези земни дарове са осветени от Божието Слово, отделени за Него и за нас. Това ни дава правото да ги използваме според Божиите указания, с молитва, като изразяваме благодарността си.
Тук не става дума за духовните благословения, с които Бог ни е благословил (Ефесяни 1:3), или за вечния живот, който ни е дал. Ние сме получили тези вечни и небесни благословения чрез вяра и чрез действието на Светия Дух и те са нашето истинско притежание. Сега говорим за нещата от тази земя, за земните благословии, които сме получили от Бога, за да им се наслаждаваме през времето, когато живеем тук. Всички те принадлежат на Бога и Той ни ги е дал за определено време: храна, работа, семейство, секс в брака, деца, празници, „свободно време“, нашата къща, кола и т.н. Ние трябва да ги използваме като Негови настойници, като почитаме Бога в използването им и в начина, по който ги използваме.
Допълнителни напътствия за земните неща-1 Тимотей 6:6-19
Бог ни дава всичко, на което да се наслаждаваме (1 Тимотей 4:4; вж. също Еклесиаст 2:24; 3:13; 5:18). Както видяхме по-горе, можем да използваме земните си благословии и притежания за наша наслада, в общение с Бога. Има обаче и по-висш начин, по който можем да ги използваме, а именно като ги споделяме с другите, особено като се научим да не влагаме доверието си в земните притежания. Като имаме храна и облекло, да се задоволяваме с тях (1 Тимотей 6:6-10). Павел ни показва, че стойността на вечния живот превъзхожда тази на земните ни благословии (ст. 12, 19), дори когато се използват по духовен начин. Можем да се радваме на тези земни неща, в техния контекст и с правилната нагласа, но да ги използваме и за да правим добро на другите, въпреки че тази употреба е временна, както при всички земни благословии, с по-малка стойност от вечния живот.
Администратори или управители
Нека повторим, че ние, християните, сме управители на земните неща, които Бог ни е поверил за известно време. Всички тези неща, както бе споменато по-горе, принадлежат на Него. Осъзнавайки това, ние ги използваме за Негова слава в свят, в който Неговите права като Създател-Изкупител-Бог не се зачитат, а се отхвърлят. Лука 16:9-12 описва следните контрасти между това, което е временно (лявата колона), и това, което е небесно и вечно (дясната колона):
мамон на неправдата
вечни жилища (използвани за Учителя)
това, което има някаква стойност
това, което има голяма стойност
неправедният мамон
истинско богатство в Христос; небесни благословения, вечен живот
това, което принадлежи на Друг
това, което ни принадлежи и остава у нас.
Ние сме настойници на земните неща и като управители трябва да бъдем верни (1 Коринтяни 4:2), защото благословенията, които Бог ни е поверил, принадлежат на Него (лявата колона). Това е в контраст с нещата, които наистина притежаваме, вечните и духовните неща, истинския живот, вечния живот (дясна колона). В този последен контекст сега разбираме Колосяни 3:1-2 и Филипяни 3:17-19 (моля, прочетете тези стихове). В тези стихове не се осъждат земните неща. Те обаче осъждат онези християни, които живеят само за земните неща, за земните благословии, изцяло заети с тях. Такива християни изобщо не мислят за своя живот, скрит с Христос в Бога. Използването на земните неща не е погрешно, както видяхме по-горе, но погрешното е да бъдем изцяло „заети“ от тези неща. В живота на християнина земните неща и земните благословения по необходимост заемат важно място, но те винаги са подчинени и контролирани от този истински живот, „Христос във вас, надеждата на славата“ (Колосяни 1:27).
Светски неща, земни неща, небесни неща
Съществува разлика между нещата на света - като система, която принадлежи на врага (от Битие 3; вж. също 1 Йоан 2:15-17) - и земните неща, които са добри сами по себе си, но е трудно да се даде точно определение, тъй като това зависи от много различни фактори. Ясно е обаче, че като християни можем да използваме земните неща по светски начин, а това не е правилно; също така земните неща могат да оставят настрана влиянието на вечните и небесните неща, което също не е правилно. Когато някой мисли само за земни и светски неща или не отделя време на жена си и децата си, а е изцяло зает с работата си, той не е духовен брат. Братът, който живее само за и заради съпругата си, е светски. Друг пример: този, който не върши работата си както трябва или който използва времето на работодателя си, за да чете Библията, не е духовен и в известен смисъл дори е светски, защото действа по същия начин като тези от света. Този, който е толкова изцяло погълнат от работата си, че вече няма време за жена си и семейството си, а още по-малко за Господ, е светски, тъй като мисли само за земните неща. Още един пример: музиката е чудесен дар от Бога в творението - на който можем да се наслаждаваме дори в контекста на нашите събрания и в химните, които пеем, но този, който живее само за музика, дори тя да е „духовна музика“, мисли само за земните неща и затова е светски.
Може да е полезно да се направи справка с 1 Йоан 2:15-17 и 3:16-17. Във втория пасаж нещата на света се разглеждат като земни неща, с които можем да постъпваме добре спрямо нашия брат. Но в първия пасаж научаваме как същите неща се разглеждат като голяма опасност за вярващия. Опасността се състои в това, че ще започнем да обичаме някои неща от света, добри сами по себе си, каквито са земните благословения. Но когато те започнат да заемат сърцето ни и по този начин да ни отклоняват в чувствата ни от Господа, тогава те стават причина за плътски страсти и дори гордост. Това е отправната точка на идолопоклонството (1 Йоан 5:21), когато нещата, които Бог е дал, стават самоцел, отделно от великия Дарител, и оказват отрицателно въздействие върху общуването ни с Бога. Писанието прави разлика между светски и земни неща: ако не сме бдителни, лесно можем да изпаднем от (1) духовна употреба на земните неща в (2) такава, която е плътска или дори светска. В първия случай служим на Господ, а във втория служим на себе си (за да не кажа на Сатана). Нека Господ ни даде благодатта да изследваме сърцата си и да преценяваме това, което трябва да бъде преценено!
След като казахме това, можем да обобщим горните коментари по следния начин:
- Християнинът, който намира радостта си в неща, които са светски, които принадлежат на тази световна система, е плътски по определение. Той със сигурност не е духовен, защото светските неща - които принадлежат на този свят като порочна система - винаги са свързани с греха, с плътта и със Сатана.
- Християнин, който се наслаждава на земните неща, не е непременно плътски.
- Християнин, който се наслаждава на небесни неща, не е непременно духовен или небесно настроен.
От съществено значение е наистина да разберем точки 2 и 3, тъй като точка 1 ще бъде ясна за всички. Християнинът, който се радва на земни неща, не е непременно плътски настроен, при условие че (1) получава земните благословии от Божията ръка с чиста съвест, с благодарност и в общение с Бога; и (2) използва тези земни неща вярно в послушание на Словото, например по отношение на живота като християнска двойка и като християнско семейство; и (3) че поддържа правилния баланс между земните и небесните неща.
Другата страна на монетата: кога християнинът е плътски, въпреки че се наслаждава на небесните неща? Такъв е случаят, когато:
- Той/тя не намира истинска духовна радост в тези благословения, не намира истинско общение с Бога, което би довело до хваление и поклонение, а търси само интелектуално удовлетворение;
- Той/тя изпитва плътско удоволствие от познаването на небесните неща, например хвали се с всичко, което знае, или дори намира в него причини или принципи, оправдаващи законничеството или други плътски неща;
- Пренебрегва земните си задължения, например по отношение на съпруга/съпругата или децата, или презира ежедневните задачи.
Можем да бъдем или духовни в земните неща, или плътски! Колко измамно и неизлечимо е човешкото сърце (Еремия 17:9). Нека Господ да ни даде благодатта да прилагаме на практика Неговите мисли, така че в живота си с вяра да правим следното:
- Да се държим далеч от светските неща;
- Да бъдем духовни в земните неща;
- Бъдете духовни в небесните неща.
„И тъй, ако сте възкресени с Христос, търсете онова, което е горе, където е Христос, седнал отдясно на Бога. Насочете ума си към горните неща, а не към земните“ (Колосяни 3:1-2, NKJ).
[1] За да разберем тази фраза, е полезно да я сравним със същия термин в 9 глава: „И тъй, каква е моята награда? Това, че когато проповядвам евангелието, мога да предлагам евангелието безвъзмездно, така че да не се възползвам напълно от правото си в евангелието“ (ст. 18, NASB). Павел ограничава използването на правата си и това е смисълът и, но в друг контекст, в 1 Коринтяни 7:31, а именно да ограничим свободата си по отношение на използването на земните неща.
[2] Принципът на идолопоклонството е използването на това, което принадлежи на Бога, за себе си и/или за Сатана, който претендира за тези неща като бог на този век. Когато служим на себе си, ние косвено служим на Сатана (1 Йоан 2:15-17; 5:20-21).