Марко 4:37-41
Галилейското езеро е било пословично бурно. Вятърът, спускащ се от планините, внезапно и неочаквано вдигаше буря, често опасна за рибарите на езерото.
Така беше и в този случай. Учениците се отдръпнаха от брега при хубаво време, имайки за спътник своя Господ и Учител, Божия Син. След това четем: „И стана голяма буря с вятър.“ Вълните се надигнаха по повелята на вятъра, водата на езерото скочи в малкия плавателен съд, докато го заля.
Не е ли опитът на мнозина, а може би и на всички, че в определен момент от живота ни, може би повече пъти, отколкото ни се иска да мислим, възниква голяма буря? Идват неприятности. Може да е лошо здраве и да няма изгледи за подобрение. Може да са финансови затруднения, а колко много хора са ги изпитвали през тези години на нестабилна икономика. Може да е срам в семействата ни. Хиляда и едно неща, които могат да ни притеснят в живота и в домовете ни. Това може да е слабостта на старостта, все по-краткото въже, което има само един край, освен ако не настъпи Грабването.
На Галилейското море се надигна буря. Но Учителят беше на борда. Как би могла крехката лодка да потъне, ако Господ на живота беше там? Във всеки случай Той беше под ръка и това беше големият смисъл. Спящ на възглавница в задната част на кораба, самото Му положение на покой, въпреки че вятърът виеше наоколо и вълните пълнеха лодката, беше достатъчно, за да опровергае страховете на учениците Му.
Нима ние сме по-добри от рибарите на Галилейското море? Обръщаме ли се инстинктивно към Господ в бедите си? Колко често се опитваме да оправим нещата със собствените си сили и въображаема мъдрост и се обръщаме към Господ едва когато сме на края на силите си. Нима не можем да се доверим на Господ? Познавам Божии светии, които са имали прекрасни възможности да се справят с Божиите дела, светии, които години наред са били под най-изтънченото служение. И все пак, когато се е появила буря, съм ги чувал да казват с разтревожени устни: „Господ ли ме остави?“ Не можем да ги обвиняваме, защото знаем колко крехки сме самите ние, но можем да се стремим да укрепваме вярата си един на друг.
Изплашените ученици събуждат Учителя с укорителния вик: „Учителю, не Те ли е грижа да погинем?“. Тогава Той се вдигна! Какъв момент! Почти можем да видим Неговата възлюбена форма, изпъната до височината; почти можем да чуем гласа Му, който смъмря вятъра и казва на морето: „Успокой се!“.
Той стана! Подобно на диви кучета, повикани от стопанина си, така и дивите вълни потънаха в покой по Негова заповед, вятърът утихна при Неговото смъмряне, „и настъпи голямо затишие“. „Възникна голяма буря … настъпи голямо затишие.“ Какъв контраст! Какъв урок!
Когато Господ се намеси във връзка с нашите изпитания, трудности и скърби, Той може да превърне бурята, колкото и голяма да е тя, в голямо затишие. Възможно е външните ни обстоятелства да не се променят особено. Например старостта не може да бъде избегната. Но Бог може и ще направи път за спасение, за да можем да понесем изпитанието. Път за спасение не от изпитанието, а в изпитанието, така че в духа си да можем да се издигнем над него и да прославим Бога в него.
Когато учениците видяха могъщата сила на Господа, те се уплашиха много и си казаха един на друг. „Какъв е този Човек, че дори вятърът и морето Му се подчиняват?“ Да, повече от човек! Кой човек би могъл да заповядва на вятъра и морето? Колко безсилен е човекът пред стихиите, пуснати на свобода в цялата им ярост. Торнадото се движи с неудържима сила. Нищо не може да му устои. Морето бушува. Никаква човешка сила не може да обуздае страшната му мощ. Колко нищожен се чувства човекът в присъствието на тези стихийни сили! Не, учениците се намират в присъствието на Вечния Божи Син, „Бог, явен в плът“.
И все пак те не се уплашиха от спящата форма, когато Го събудиха с виковете си за помощ. Не можеха ли да стигнат до заключението, че пребиваването на нашия Господ в плът е било с цел Божествената сила да бъде на разположение на човека за неговото благословение? И така можем да се обърнем към Този, Който е Бог и Човек - Бог в божествена сила и мощ, Човек в човешко съчувствие и доброта; не, разкриващ самата Божия доброта, божествено съчувствие и доброта.
Можем ли да не Му се доверим? „ВЪЗНИКНА ГОЛЯМА БУРЯ … ТОЙ СТАНА И … НАСТЪПИ ГОЛЯМО ЗАТИШИЕ“.