ПОДДЪРЖАЙТЕ ОГЪНЯ
Група младежи стояха на мястото, където предната вечер имаше славен огън; те измерваха обиколката му, разказваха си колко високо гори и развълнувано говореха за своя принос към него. Пепелта от него все още тлееше и след известно време те се заеха да я остъргват, явно надявайки се да подновят вчерашните си радости. Скоро се отказаха и застанаха мълчаливо, а аз, гледайки резултатите от труда им, си помислих с тъга, че това са били напразни усилия. Нямаха никакво ново гориво.
Тези момчета, техният огън и неговата пепел се превърнаха в притча за мен и докато размишлявах, тя ми говореше с несигурен глас.
Припомних си моменти, в които упорито съм се опитвал да съживя стари ентусиазми и отдаденост на Христос и на Неговата служба, като съм се спирал на тях - наистина съм събирал тлеещата пепел от миналото - и съм установявал, че всичко това е било напразно, и докато размишлявах върху това, си казвах отново и отново: това не може да стане; ако искаме огънят да продължи да гори, ако искаме настоящето и бъдещето да бъдат толкова радостни и енергични, колкото миналото, това няма да стане чрез размишления върху миналото, а чрез намиране на ново гориво; огънят трябва да има ново гориво всеки ден, ако иска да гори с постоянна жарава.
Тогава си спомних, че в древния закон Господен е написано: „Огънят на олтара да гори вечно, да не угасва никога“, и си представих левитите, които служеха на древната скиния, как търсят гориво отдалеч и денем и нощем бдят над олтарния огън и го подхранват непрекъснато, и се запитах: Как може духовният огън - предаността и пламенната любов към Христос - да бъде поддържан вечно горящ в душата и откъде идва горивото?
Отговорът на въпроса ми дойде с освежаваща бързина и сила. Той беше: Някой Първо се обърнах към това, което самият Господ беше казал за Своето идване. „А Утешителят, който е Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26). Тези думи обезпечават за нас в божествена и непогрешима съвършеност четирите Евангелия, защото са били изречени на апостолите, които са написали това, което са запомнили, не според погрешната си естествена памет, а чрез безпогрешната сила на Светия Дух, за да можем ние - да, ти и аз - да имаме самите думи и да познаваме самите пътища на нашия Господ Исус, както Той е говорил и действал, когато е бил тук, на земята. Като чуваме Неговите думи и Го разглеждаме, ние си казваме един на друг: „Не горяха ли сърцата ни в нас, докато Той говореше с нас по пътя?“ И Му казваме с преклонение: „Ти имаш думите на вечния живот“. В Евангелията има неизчерпаемо гориво за огъня.
Но Господ имаше да каже за Духа още нещо. Той казва: „Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца. Той ще свидетелства за Мен“ (Йоан 15:26). Това свидетелство на Светия дух е за възвисяването и славата на нашия Господ. имаме го в Деянията на апостола, непогрешимо свидетелство. Ако Неговото унижение, благодат и кротост, Неговите скърби, страдания и смърт, записани за нас в Евангелията, ни подтикват към пламенна любов към Него, свидетелството на Духа в Деяния ни изпълва с триумф. Той е Победителят: „Бог е направил този Исус и Господ, и Христос“. Той Го е „издигнал за княз и спасител“. Когато размишляваме за Неговото възвисяване и слава и за Неговото Име, което е над всяко име, и осъзнаваме, че Той живее в Своята слава за нас, защото „винаги е жив, за да ходатайства за нас“, огънят гори в нас, защото тук наистина има гориво. Когато учениците Му Го видяха да се носи на небето, те Му се поклониха и се изпълниха с голяма радост, като непрестанно хвалеха и благославяха Бога, така ще бъде и с нас, когато Духът ни свидетелства за Неговата слава на небето. И колко ярко е горял огънят в живота на апостолите, когато със сила и Светия Дух и с голяма увереност са свидетелствали за славата на своя Господ.
Но по-нататък Господ каза: „Когато дойде Духът на истината, Той ще ви въведе във всяка истина; защото няма да говори от Себе Си; но каквото понесе, това ще говори; и ще ви покаже бъдещите неща. Той ще Ме прослави, защото ще приеме от Моето и ще ви го покаже“ (Йоан 16:13-15). Тези думи ни пренасят към посланията, защото там са небесните неща, които Духът чува и ни открива.
1 Коринтяни 2 ни уверява в това: „Око не е видяло, ухо не е чуло и в човешкото сърце не е влязло това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Но Бог ни ги откри чрез Своя Дух; защото Духът изследва всичко, да, дълбоките Божии неща“. И всички тези неща са Христови и наши, защото са Негови, тъй като сме сънаследници с Него и Той дава не като света, а споделя всичко, което притежава, със Своите обичани сънаследници. Какво гориво за огъня има в тези вдъхновени от Светия Дух Послания! „И ще ви покаже бъдещите неща“ ни пренася в Откровение и там има достатъчно от славата на нашия Господ, разкрита за нас, за да накара сърцата ни да светят; но те ще светят само ако имаме уши да „чуем какво говори Духът на църквите“.
Тайната се крие в това да се държим правилно в подчинение на Светия Дух. Ако Го огорчим, огънят ще угасне до тлееща пепел; а ние Го огорчаваме, ако сме безразлични към Христос. А безразличието към Христос много наскърбява Неговото собствено сърце; научаваме това от думите Му към Лаодикийската църква: „Ти не си нито студена, нито гореща; бих желал да бъдеш студена или гореща. И тъй, понеже си хладка, и нито студена, нито гореща, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:15-16). Дано да бъдем запазени от подобно състояние; но за да бъде така, огънят трябва да се подхранва със свежо гориво всеки ден.
Но Духът с удоволствие подхранва огъня в душите ни; това е Неговото велико дело и то не е напразно, защото в края на Книгата четем, че Духът и Невестата казват: „Ела“ на Исус. Викът се поражда от сърца, които горят от любов към Него и няма да се наситят, докато не бъдат с Него.