„И когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство, и я завладееш, и се заселиш в нея; да вземеш от първия от всички земни плодове, които ще донесеш от земята, която Господ твоят Бог ти дава, да ги сложиш в кошница и да отидеш на мястото, което Господ твоят Бог ще избере, за да постави там името Си“ (Второзаконие 26:1-2).
В тези стихове се открояват четири точки, пълни с поука за душите ни. В главата се излагат някои привилегии на израилтянина, когато той трябва да влезе в обетованата земя. Той трябваше да донесе в кошница първите от всички земни плодове и да ги представи на Господа чрез свещеник. Но преди това той трябва по необходимост да се засели там и е очевидно, че за да се засели, той трябва първо да придобие собственост. Но как би могъл да влезе във владение, преди да е влязъл в земята?
Този божествен ред е от изключителна важност. Земята олицетворява небесните места и всеки християнин трябва да има принос, който да представи на Бога. Но подобно на израилтяните той трябва първо да влезе в земята, да я завладее и да живее в нея. След това следва хвалебната жертва за Бога, приемлива чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5). Нека се опитаме да съберем духовното значение на тези неща от Неговото Слово.
Първо, какво научаваме от „влизането в земята“? По природа ние сме грешници, виновни и изгубени, в опасност от вечно осъждане. Но Божията благодат ни е донесла спасение. И в това велико спасение има не само настоящо, пълно и вечно освобождение от всичко, което сме вършили и сме били; но сме въведени в ново привилегировано положение и ново място пред Бога завинаги. Всички вярващи са спасени чрез завършеното дело на Христос и стоят в цялата благосклонност, в която Той, като възвишеният Човек, „Възлюбеният“ (извършил това дело), е сега пред Бога и Отца.
В Римляни научаваме, че сме помилвани, оправдани и помирени с Бога и т.н.; и че след като сме умрели с Христос в Неговата смърт, сега сме освободени от господството на греха и проклятието на нарушения закон и сме оживели от мъртвите в Христос, като всяко осъждане сега и завинаги е напълно изчезнало и т.н. (Римляни 8:1). В Колосяни научаваме още, че сме възкръснали заедно с Христос и т.н. (Колосяни 3:1). А в Ефесяни сме благословени с всички духовни благословения в небесни места в Христос и сме направени да седим заедно в небесни места в Него (Ефесяни 1:3; 2:6). Това е земята; нашето благословение е в небесни места в Христос Исус. Това е мястото, където Божието око вижда вярващия сега. Марко добре „в Него“; не „с Него“, защото това може да стане само когато сме в слава. Ние не само сме избавени от Египет (ако използваме образа), но и сме въведени в Ханаан. Той ни изведе, подобно на древния Израил, за да ни въведе (Второзаконие 6:23). Ние не само сме оживели от мъртвите във възкръсналия Христос, но сме възкръснали заедно с Него и сме седнали в небесни места в Него. Той е на небето - в земята - ние сме там в Него. „В Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прощение на греховете, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7). „В Когото и след като повярвахте, бяхте запечатани с онзи Светия Дух на обещанието, който е залог за нашето наследство“ и т.н. (Ефесяни1:13).
Господ Бог даде земята на Израил за наследство. Той е дал небесен дял и на нас. Нашето място е там завинаги; вярващите са влезли в него в Христос и имат живот и Светия Дух. И не само това, но и в Него ние сме гледани като в небето. Както се казва в един добре познат химн: „В духа си там вече“. Другарю вярващ, приел ли си тази благословена истина? Мнозина, защитени от скъпоценната Христова кръв, никога не са познавали дори изкуплението чрез сила, както е показано в образа на Червено море. Що се отнася до това, че сега могат да преминат Йордан и да влязат в земята, на тях дори не им е хрумвало, че такова нещо може да се случи, докато не напуснат този свят. Но всичко това се дължи повече или по-малко на пренебрегването на Божието слово и на заниманието със себе си и собственото недостойнство. Сега Бог ни дава благословение в богатството на Своята благодат, според собствената Си оценка на делото и личността на Своя Син. Оттук следва, че след като Христос е отишъл на небето, ние сме там в Него; ние сме дошли в земята. Това е според Неговите вечни планове. Вярата Го приема на думата Му.
Второ, когато Израил влезе в земята, той трябваше да я притежава. Ако използваме една фигура, едно е да влезеш през вратата на къщата си, друго е да я завладееш на практика, особено ако там предварително има обитатели, които я оспорват. Така и с Израил - едно е Йехова да ги въведе в обещаната земя, а друго е те да я завладеят на практика, като лишат от собственост седемте народа, които вече живееха там. „Всяко място, на което стъпи стъпалото на ногата ви, това ви дадох, както казах на Моисей“ (Исус Навиев 1:3). И така, също така едно е вярващият да приеме скъпоценната Божия истина, че той е отвъд Йордан сега в Христос и че неговият същински дял сега и завинаги е на небето; но съвсем друго е да победи злите духове (олицетворени от ханаанците) и да го завладее на практика.
Нуждаем се от вяра не само за да влезем в земята, но и за да стъпим на всяка нейна част, докато сме в най-тежкия конфликт с невидимите сили на тъмнината. Сатана впряга цялата си сила срещу онези, които с усърдие в душата си се опитват да се закрепят и да завладеят всички небесни благословии и привилегии, които са наши в Христос. Шеста глава на Ефесяни разкрива ужасния характер на конфликта, който сме призовани да понасяме, когато сме решени по благодат да влезем в тях и да им се наслаждаваме. Нуждаем се от целия Божий паноптикум, подробно описан там, за да устоим, да победим и все пак да устоим, защото е много зъл ден (Ефесяни 6:13). Нека всеки вярващ, който чете тези редове, да не се задоволява с нищо друго освен да притежава земята, както и да влезе в нея, да завладее на практика в душите си, в силата на Светия Дух, невидимите и небесни благословения, които Бог ни е дал в Христос.
На трето място, след като Израил завладее земята, той трябва да живее в нея. Тук много от тях не успяха да се справят. Рувим, Гад и половината от Манасиевото племе не се подчиниха (Числа 32). Те бяха готови да се бият в Господните битки и да помагат на братята си в конфликта в земята, но избраха земята Галаад, където имаше изобилие от трева за добитъка им, за да живеят със семействата и стадата си. Така и сега има много вярващи, които приемат истината за това, че са в небесата в Христос, и които в някаква степен владеят земята и участват в конфликтите срещу властта на Сатана, но въпреки това живеят практически - и те, и семействата им - от тази страна на Йордан. Небесните истини се приемат, повече или по-малко, и се оспорват; но как е с небесния живот? Не е ли зелената трева на Галаад - земното благоденствие - като омагьосаната земя в „Прогресът на пилигрима“ на Бънян за много от скъпите Божии деца? Навсякъде можем да видим онези, които живеят от тази страна на Йордан и не успяват да се насладят на небесното място, в което Бог ни е въвел в Христос. Всички светии са там в очите и мислите на Бога и според Неговия вечен съвет в Христос; но, уви, колко много от нас не успяват да победят врага, биват победени и живеят морално в собствените си души и в сдруженията си в атмосфера, която очевидно е противоположна на небесната.
Едва когато Израил завладява земята, той може да живее в нея и да ѝ се наслаждава. И макар че всяко благословение е наше, само онова, което завладяваме със сила, е онова, в което можем да влезем и да се наслаждаваме. Заслужава да се отбележи също така, че именно тези племена, които не са се спрели да живеят в земята, са били първите, които са били отведени в плен (1 Летописи 5:26). Същото е и с душите днес. Онези, които, приемайки небесно положение и небесни привилегии, вместо да живеят в наслада от тях, се установяват повече или по-малко в плътска лекота, често са сред първите, които врагът увлича в една от многото си примки, когато настъпи моментът на изпитание. Дано да сме не само сред онези, които с обикновена вяра са влезли в земята, но и всеки ден да завладяваме все повече в душите си славния си небесен дял и да живеем в общение с Бога, в силата на Духа, в пълно наслаждение от него.
На четвърто място, израилтянинът, който е влязъл в земята, завладял я е и се е заселил в нея, е трябвало да донесе кошницата си с първите плодове пред Господа. И християнинът, който е влязъл и се е наслаждавал на благословения дял, изобразен по този начин, както видяхме, също е привилегирован да дойде пред Бога като поклонник с хвалебна жертва (Евреи 13:15). Израилтянинът трябваше да донесе от първия от всички плодове на земята, да го сложи в кошница и да отиде на мястото, което Господ, неговият Бог, щеше да избере, за да постави името Си. Трябваше да разкаже за Господната благост и т.н., а свещеникът трябваше да вземе кошницата от ръката му и да я постави пред олтара на Господа, своя Бог. Християнинът, който е в общение с Бога, душата му е заета с Христос, има привилегията да се приближава до Бога без отделен по човешки начин свещеник (сам той е един от Божието свято свещенство), да принася на Бога духовни жертви, угодни Нему чрез Исус Христос (1 Петрово 2:5). И избраното място е: „Където са събрани двама или трима в Мое име“ (Матей 18:20). „Там - казва Исус - Аз съм сред тях.“ Всеки от тях е поклонник и е един от множеството истински поклонници, доведени до това чудно благословение в чистата Божия благодат, чиито сърце и устни са водени от Духа в поклонение в дух и истина на Бога, Отца и Сина (Йоан 4, 23-24.)
Но ако спираме да се възползваме от привилегиите си и позволяваме на сърцата си да живеят спокойно на забранено място, вместо да пребивават в небесната сфера в общение с Бога, как можем да имаме увереност пред Него? И макар че все още можем да поддържаме външната форма, каква е стойността ѝ в очите на познаващия сърцето Бог? Исус се оплаква от някои: „Този народ се приближава до Мен с устата си и Ме почита с устните си, но сърцето им е далеч от Мен“ (Матей 15:8). Само група вярващи, чиито сърца са щастливи и свободни и които в общение с Бога намират радостта си в Него и в нещата, които Той им е дал в Христос, могат да Му отдадат, в силата на онзи незлобив Дух, поклонението и възхвалата, които Му се полагат.
Колко дълбоко важно е тогава за всеки читател на тези редове да разбере реда, в който Бог е представил тези неща в Своето слово, и да се увери, че сме влезли в тях в душите си със силата на Светия Дух, за да може всеки от нас да влезе, да притежава и да живее в небесните места и да отдаде първите плодове на поклонение, обожание и хвала на Този, чиято любов е дала Сина Си, за да ни въведе в тях, и чиято радост е да получи в замяна първите плодове на нашите сърца и устни.