Когато възникнат проблеми и се чувстваме неспособни да се справим с тях, добре е да си припомним Йоан 6:6 - „Той сам знаеше.“ Със сигурност в Йоан 6 е възникнала нужда, защото „голямо множество вървеше след Него“. Според стих 10 около 5000 - и Матей добавя „освен жените и децата“. Там Той пое контрола - „Защото сам знаеше какво ще прави“. Но Филип предполага, че двеста жълтици хляб не са достатъчни. Андрей се включва с думите: „Тук има едно момче, което има пет ечемични хляба и две малки рибки“ и добавя: „но какво са те сред толкова много хора?“ В този момент от историята Господ Исус дава указания: „Накарайте хората да седнат.“ Колко красива е забележката: „А на това място имаше много трева.“ Момчето очевидно е било готово да предаде на Исус това, което е имало, и когато Исус е благодарил, е раздал на компанията. Стих 12, „И когато се наситиха“, свидетелства за достатъчността на Този, Който „знаеше какво ще направи“. Той задоволява повече от необходимото!
Отново в трогателната сцена от Йоан 13, свързана с измиването на нозете, имаме израза „Исус знаеше“. стих 1. Той „знаеше, че е дошъл часът Му да си отиде от този свят при Отца, като възлюби Своите, които бяха на света, възлюби ги докрай“. Неговото желание за тях и за нас е било да влезем в радостта да имаме „дял с Него“, напълно свободни от оскверняващото влияние на този безбожен свят, за да можем да познаем и да се наслаждаваме на благословеното Му общество и на светите съобщения, които Той ни предава. Общението с Отца и Сина е, както Йоан го формулира в първото си послание, със сигурност, същността на вечния живот.
Вече веднъж, в Йоан 18:4, имаме мисълта за познаването на Исус. Там, понеже „Сам Исус знаеше“, Той спокойно излиза да посрещне онези, които са били изпратени да Го вземат, казва: „Кого търсите?“; те отговарят: „Исус от Назарет“. Исус отговори: „Аз съм“ и „те отстъпиха назад и паднаха на земята“. Той отново пита и те отново отговарят: „Исус от Назарет“. Господ отново отговаря: „Аз съм [Той], затова, ако Ме търсите, оставете тези да си вървят“. От тези, които Отец Му е дал, Той не иска да загуби нито един. Със сигурност тук влиза Йоан 10:11, дава живота Си за овцете"? В това евангелие виждаме запълването на Битие 22:8: „И двамата заедно си отидоха“. Колко добре е знаел истинският Исаак, за което свидетелства Неговият разговор с Отца: „Аз Те прославих на земята, свърших делото, което Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Каква огромна дълбочина може да се открие в този, на пръв поглед, прост израз, с който започва тази статия - „Той сам знаеше“. Каква утеха за разтревоженото сърце; каква радост за обожаващото сърце, че въпреки че е знаел всичко, Той „Заради радостта, която Му бе отредена, претърпя кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евреи 12:2).