Неотдавна ни попитаха дали можем да си обясним липсата на растеж у толкова много християни, които изглеждат едновременно неземни и благородни. Защо те не се развиват в познанието на дълбоките Божии неща и не стават ентусиазирани в излизането на истината. Защо са толкова скучни и тежки духовно, когато Божието Слово ясно показва, че те трябва да бъдат радостни, енергични и плодотворни?" В отговор се осмелихме да цитираме думите на самия Господ: „А това, което падна между тръните, са онези, които, като чуят, излизат и се задушават от грижите, богатството и удоволствията на този живот, и не дават плод за съвършенство“. И вероятно именно грижите за този живот, повече от богатствата и удоволствията от него, тежат на онези, за които е зададен въпросът. Има ли лек? Ние вярваме, че има. То е по-пълно познаване на Отец и Неговата грижа за тях, а ако искат да Го познаят, трябва да разгледат Неговия възлюбен Син. Целта на този документ е да насочи мислите на онези, които са обезпокоени и обременени в тези дни на изпитания, към Отец, Който ни е открит от нашия Господ Исус Христос.
Не би ли било огромно облекчение за всяко Божие дете, което може да се намира в обстоятелства на изпитание и тревога или в други, които поставят изисквания към него, ако знаеше, че божествената любов не само е осигурила вечното му блаженство, но и че самият Бог - дори Отец - проявява личен, постоянен и дребен интерес към всеки отделен случай? Не би ли донесло подобно знание, ако беше дълбоко убеждение на душата, голям мир в живота, не би ли прогонило тъпите грижи и не би ли освободило сърцето, за да се радва на мястото и участта на децата? Знаем, че би било така.
Сега, за да ни увери в това, Бог е положил безкрайни усилия в Своето сигурно и свято Слово: то е ярко с много верни изречения по отношение на него и красиво с много конкретни случаи, в които се илюстрира Неговата съвършена грижа за онези, които Му се доверяват, но нищо не може да бъде по-убедително и убедително по отношение на него от живота на нашия Господ Исус на земята.
Тогава нека разгледаме как е действал Господ Исус по отношение на домашните дела и общите нужди на онези, които е обичал, както ни показва Евангелието от Йоан. В това Евангелие, нека си спомним, Той ни е показан, че излиза като Словото, което е било у Бога и което е било Бог - великият Творец на вселената, станал плът за наше благословение; и Единородният Син, който е в лоното на Отца, излязъл, за да обяви какво е Той, и е направил това толкова съвършено, че може да каже: „Който е видял Мене, видял е Отца“.
Тогава не е ли най-достойно за отбелязване и пълно с утеха за всички, които се нуждаят от утеха, че в това Евангелие, и само в него, Той ни е показан като гост на сватба, който се радва заедно с тези, които се радват? и не е ли също толкова важно, че в това Евангелие, и само в него, Той ни е показан и плачещ заедно с опечалените сестри на гроба на техния мъртъв брат? Този, Който дойде да ни покаже небесните неща (гл. 3) и да даде сила на всички, които вярват в Него, да влязат в духовни и небесни отношения, не подминава тези земни отношения, сякаш те са под Него. Той ги призна и освети чрез присъствието Си.
Сватбата е началото на домашния живот и може да представлява най-радостния му период; запечатаният гроб е краят и разпадането му, най-мрачният ден от всички. И Господ, Който дойде на земята, за да ни покаже Отца, беше и на двете; а има ли ден между двете, когато Той да отсъства? Не. той е казал: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя“, и то, забележете, отново във връзка с домашния живот (Евреи 13:4-6). Усещането за Неговото присъствие ще направи този, който го има, доволен от нещата, които има; защото нищо не натоварва сърцето така, както недоволството, то е истински бунт срещу Божията воля и трябва да лиши сърцето от всякаква радост и мир.
В тези две случки, които цитираме от Йоановото евангелие, има дълбоки дълбочини на духовен смисъл и ние непременно трябва да ги търсим, но като го правим, не бива да пропускаме онова, което лежи ясно и ясно на повърхността. Исус, Който е Творецът, Единородният Син на Бога, Откривателят на Отца, се свързва със Своите в радостите и скърбите на всекидневния им живот. Изгубете мисълта, че можем да познаваме Неговото присъствие само на събранията за молитва или поклонение, че Той се свързва само с това, което е известно като религиозни служби. Ако това беше всичко, тогава нашата религия би била изкуствена и мъртва, а нашият Господ - безполезен за нас в този настоящ стрес и едва ли би имал по-голяма стойност от безмълвните идоли на езичниците. Но Той идва в домашния живот, когато Му е позволено, идва в цялата пълнота на неизчерпаемата благодат; радва се, ако ние се радваме, и Сам става източник на радост, която земните обстоятелства не могат да дадат; и стои до нас в дни на стрес и скръб, за да съчувства и подкрепя сърцето, което гледа към Него. Колко близо Го доближава до нас! Колко реален Го прави! Колко нежен и достъпен Го показва!
Ако случаят е такъв, а само онези, които не познават Господа, ще го отрекат, тогава всичко, което трябва да направим, е да доведем нуждата си до знанието Му. На сватбата в Кана и в скръбния дом във Витания това е било направено и не е било направено напразно. Така че бихме искали да кажем на всички, които са измъчвани и изпитвани: Уведомете Го за нуждата си - представете случая си пред Отца, Когото Той тук разкриваше, и ако в Своята любов и мъдрост Той види, че това е за благословение на вас и вашите и за Негова слава, той непременно ще чуе молитвата ви и ще премахне изпитанието ви, но ако не би било за твое добро да премахне изпитанието, Той все пак ще те чуе и ще те преведе през него и ще те направи повече от победител в него, защото Неговата благодат е достатъчна за теб и Неговият мир може да запази сърцето и ума ти чрез Христос Исус и да те направи по-добър от изпитанието.
Предайте цялото си дело на Него. Той знае и съчувства и няма да допусне да бъдеш претоварен; няма да ти бъде наложена тежест на перо, по-голяма от тази, която можеш да понесеш с радост, и макар да бъдеш намален по отношение на материалните удобства, ще бъдеш значително разширен в познанието на Самия Него, Който е Всемогъщият Господ и Който е казал: „Аз ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери“ (2 Коринтяни 6:18). По този начин ще докажете за себе си, че е възможно да бъдете без тревоги.
Но тези случки се случват по време на Неговия живот преди кръста. Да не би Той да се е променил след смъртта и възкресението Си? За да не мислим така, Той се показа на учениците Си след възкресението Си от мъртвите и се видя, че нежната Му грижа за тях е все същата, а начинът, по който им се показа, е записан за нас, за да сме сигурни, че Той е същият вчера, днес и завинаги. В Йоан 21 учениците тръгват да правят каквото могат за себе си, без да получават указания от своя Господ; и това е уморителна работа, защото се трудят цяла нощ, а единствените резултати от труда са студени и гладни тела и разочаровани сърца. Но когато обърнаха поглед към своя Господ, който стоеше в розовата светлина на утрото на брега, те откриха, че Той не ги е забравил. ТЕ БЯХА СТУДЕНИ. Той знаеше това и затова беше събрал въглища и направил огън, на който да се стоплят. ТЕ БЯХА ГЛАДНИ. Той знаеше това и затова им беше приготвил закуска от риба и хляб, за да ги задоволи. Безверието им ги е направило СТРАХЛИВИ И СРАМЛИВИ. Той знаеше това и затова ги покани да седнат пред Него и ги направи съвсем като у дома си чрез Своята благодат, докато им даваше храната, която тези скъпоценни прободени ръце бяха приготвили за тях. Както се грижеше за онези обичани ученици, така се грижи и за вас, които сте обичани толкова, колкото и те. И Той и Отец са едно в тази грижа за вас, както са едно в опазването ви от погиване (гл. 10).
Не наскърбявайте нежното сърце на Христос, като се съмнявате в Него. Негови са златото и среброто, както и добитъкът, който се храни на хиляди хълмове. Той седи над водните потоци и Му е дадена цялата власт на небето и на земята. Той е за нас откровението на Отца, сигурната декларация за грижата на Отца, и ние можем да бъдем по всяко време без тревога, защото „знаем, че всичко работи за добро на онези, които обичат Бога, и на онези, които са призовани според Неговата цел“ (Римляни 8:28).
„Твоят Отец знае“ и Той може да направи за теб и твоите по-добре, отколкото ти би могъл да направиш, дори ако твоята любов, мъдрост и сила бяха хилядократно по-големи от тях. Тогава предайте себе си и делата си на Него, не просто с примирение, а с радост, като онези, които имат съвършено доверие в съвършената любов.
Бог възнамерява от всяко изпитание да ти излезе голямо добро и Той ще се погрижи вярата ти в него да остане непокътната. Но има и нещо повече: сред него вашият Спасител и Господ желае сърцето ви да не се страхува и Неговият собствен мир да бъде ваш. Как може да стане това? Мирът, който Той дава, е Неговият собствен мир и Той го дава не така, както го дава светът. Светът стои пред вратите на своите разкошни имения и раздава своите благодеяния на бедните и страдащите, които се събират пред портите му, но същите тези бедни не влизат в домовете, от които идват благата. Те не са добре дошли в лукса и топлината на жилищата на своите благодетели, а остават извън тях - чужденци и пришълци. Никой