„Защото Ти си моята канара и моята крепост; затова заради Твоето име ме води и ме напътствай“ (Псалм 26:3).
Говори ми, Спасителю, Учителю, Господи, с думи благодатни и ясни, с нежни акценти или с тежки, но накарай Твоя раб да чуе.
Не е в човека, о! Господи, да ръководи или да насочва пътя му; нуждая се от Твоята мъдрост и Твоята светлина, които да ме наставляват ден след ден.
Пътят е труден и тъмен, ако Ти не си с мен, Дай ми присъствието Си; тогава тъмнината и трудностите бягат.
Твоята воля е правилна, където и да води; Научи ме да вървя по най-добрия път, през планина или през ливада.
Не за дълго трудният път води към Твоя спокоен покой, към дома на любовта, светлината и покоя, към именията на блажените.
Дръж ръката ми в Твоята ръка, докато не видя дома на Отца; докато не заживея като Теб, с Теб там, за цяла вечност.