Никой няма да отрече, че упражненията са полезни за душата и тялото. В него обаче има относителна стойност, която е добре да вземем предвид. „Защото телесните упражнения носят малка полза; а благочестието е полезно за всичко, като има обещание за сегашния и за бъдещия живот.“ Оттук и увещанието на Павел към Тимотей: „Упражнявай се по-скоро за благочестие“ (1 Тимотей 4:7-8).
Гърците прекомерно са обичали физическите упражнения. За тях то е било по-скоро страст, отколкото спорт. Всеки по-голям град в Гърция е имал своя гимназия. По този начин на атлетите се предоставяли достатъчно средства за развиване на телесното тяло. След това периодично провежданите обществени игри им давали възможност да демонстрират своята ловкост, сила и издръжливост. Състезанията, борбата и боксът били някои от многото изпитания на физическата сила. Към тях по-късно се прибавила и нечовешката практика на борба с диви зверове, която, макар и с чужд произход (въведена от римляните), била посрещната с национален интерес и ентусиазъм.
В гимназията кандидатите се подлагали на усилено обучение, което продължавало не по-малко от десет месеца. Налагаше се строга диетична дисциплина, правеха се тежки упражнения и тестове, за да се закали тялото и да се постигне максимална гъвкавост, енергия и устойчивост. По време на игрите се спазваха строги правила, за да се предотврати нечестната игра и да се осигури равнопоставеност на състезателите. Желаната награда била корона, направена от борови или маслинови листа!
Сред участниците в игрите в официално качество били глашатаят и съдията. Първият свиквал кандидатите на стадиона и ги подреждал в съответния състезателен ред; вторият връчвал наградите на победителите, обикновено в последния ден на игрите. Събитието се празнувало с разкош и тържественост, а победителите ставали идоли на възторженото население. Такива са били прочутите събирания в Олимпия, Делфи, Немоя и Коринт.
Споменаването на тези тържества е с цел да представим на читателя един образ, от който апостол Павел умело се възползва, за да научи християните на спасителни уроци в духовната борбаНе Като имаме предвид тези факти, нека видим на какво ни учи Писанието за стойността на упражненията и наградата.
Три неща са ни представени в 1 Коринтяни 9:24-25.
- Ние сме в състезание и трябва да бягаме с такива индивидуални упражнения и усърдие, че да получим наградата. Всички тичат; един получава наградата. Това, което другите правят или не правят, не е предмет на размисъл или коментар; всички участват в състезанието; един получава наградата. "Така бягайте, за да получите."
- Самоконтролът е от съществено значение. Самозадоволяването, в неговата многостранна природа, е премахнато. Тялото, подобно на силно изпитана машина, трябва да дава най-доброто от себе си и да бъде под пълен контрол.
- Наградата е далеч над най-високата мисъл за земна слава. Едната е "тленна", а другата - "нетленна". Едното е ефимерно; другото е вечно.
В заключителните стихове на споменатата глава Павел ни дава своето лично упражнение за пример.
- Нищо Победата за него е предизвестен извод. Той посегна да постигне онова, за което вече беше "приет от Христос Исус" (Филипяни 3:12). Така е винаги с вярата.
- Боеше се; но не като човек, който бие въздуха - неумел боец би могъл да направи това на неуловимия си противник. С твърд и бърз захват (тук той използва пугилистки термин) държеше тялото под контрол, като го подчиняваше. Тук тялото не се разглежда като храм, в който живее Духът, а като седалище на онези желания, които, ако бъдат задоволени, биха довели до робство. Антитезата на небесното мислене се вижда в онези, за които е казано, че "техният бог е коремът им", "които мислят за земни неща" (Филипяни 3:18-19). А прекрасен образец на небойци, в тази война, са онези, които са наречени "слуги на тлението" (2 Петрово 2:19).
- Той не възвестяваше на другите, а сам не се включи в надпреварата. Алюзията очевидно е за глашатая на игрите, който свиквал кандидатите на стадиона, но не вземал участие в състезанието. А изводът е, че има хора, които проповядват на другите, когато самите те не са християни. Такива, разбира се, ще бъдат отхвърлени - неодобрени и отхвърлени. Някой
Преминавайки към Филипяни 3, имаме състезанието за „високото призвание на Бога в Христос Исус“. Неговата характеристика е енергията. Лишен от всичко, с което плътта би се похвалила или на което би се доверила, Павел навлиза в бягането като бегач. „Забравяйки онова, което е отзад“, той се протяга напред (алюзия за тялото на бегача, което е наклонено напред) и напира към Марко. Всичко в това състезание говори за духовна енергия. Всичко, с което човекът в плът би могъл да се похвали, той смята за загуба, смята го за тор, оставя го зад себе си и го забравя! Прекрасен пример за духовна енергия! Можем ли да намерим по-добър?
Няма Беше пробягана една дължина на стадиона, разстояние от около една осма от римската миля. Един лош старт, един поглед назад, най-малкото възможно смущение или тежест решавали съдбата на бегача. Но колко внимателен бил той, за да бъде <и>разсъблечен и <и>съсредоточен! Дали това не е глас за нас?
Нито едно изпитание обаче не е било толкова натоварващо, колкото състезанието на дълги разстояния. Бяха пробягани няколко дължини на стадиона. Излишно е да казвам, че това изпитание на продължителни усилия се оказа прекалено голямо за много от участниците. За един от тях, на име Ладас, който действително спечелил изпитанието на дълга дистанция на Олимпийските игри, е записано, че бил толкова изтощен, че веднага след като бил коронясан, издъхнал. Някой е достатъчен само един поглед към Писанието, за да го докаже, да не говорим за собствения ни опит със себе си и с другите. Баснята за заека и костенурката има своята морална поука за нас. Ако първият притежава бързина, то вторият притежава издръжливост: и двете качества са ни необходими за небесното състезание.
Ако се обърнем към Евреи 12, колко подходящо е насърчението: „Да тичаме с търпение [издръжливост] в състезанието, което е пред нас, като гледаме на Исус, автора и завършителя на нашата вяра“. Тайната на силата да издържим е в „гледането към Исус.“ С вяра Го виждаме; с вяра очакваме от Него сила за пътя. С вяра Мойсей „издържа, като че ли виждаше Невидимия“. Тежестите са много, за да ни спъват; грехът на неверието, „който толкова лесно ни обсажда“, е винаги наблизо; но ако отправим поглед „към Исус“, ще тичаме с издръжливост в състезанието, което ни е отредено.
Някой „Онези, които очакват Господа, ще подновят силата си; ще се издигнат с крила като орли; ще <и>бягат и <и>не ще се уморят; и ще <и>ходят и <и>не ще отпаднат.“
Но упражненията ще престанат и ще бъде дадена награда. Щастлива перспектива! Павел можеше да каже: „Сега съм готов да бъда предложен; и времето на моето заминаване е близо. Водих добра битка, завърших пътя си, запазих вярата; отсега нататък ми е приготвен венец на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които обичат Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:6-8).