„Постави, Господи, стража пред устата ми, пази вратата на устните ми.“ Така пише псалмопевецът. Той не можел да се довери на себе си по този въпрос; и ако на празните думи не трябва да бъде позволен изход, Господ трябва да бъде пазач на вратата. „Езикът не може да бъде укротен от никого“, пише апостолът като вдъхновен от Божия Дух (Яков 3:8). И още: „Ако някой не съгрешава с думи, той е съвършен човек“ (Яков 3:2).
Може би в това отношение грешим повече, отколкото в каквото и да било друго. Нека речта ви да бъде винаги с благодат, подправена със сол. Пророчески е написано за Онзи, Който е нашият пример, както и нашият Спасител: „Благодат се излива в Твоите устни“. „Никога никой не е говорил като този Човек.“ Като Човек, винаги зависим и послушен, ухото Му се отваряше сутрин от сутрин, за да чува като учените, за да знае как да каже слово навреме на уморения (Исая 50). Оттук и „благодатни думи“, подправени със сол, бяха изречени на хората, така че те се учудваха (Лука 4).
Ако искаме да бъдем благоугодни на нашия Господ и Учител било в публичното свидетелство, било в обикновеното общуване, трябва да бъдем като Него в това отношение, и тъй като нашите устни не са естествено свети, както Неговите, трябва, подобно на Исая, да ги докосваме с жив въглен от олтара. Това сякаш е типично за поучението в Римляни 6:11. Ако сме в доброто на това, ще бъдем способни да предадем членовете си (включително езика си) като оръдия на правдата на Бога (Римляни 6:13). Любовта един към друг би ни направила верни един на друг, говорейки истината в любов, но в Откровение 2 и 3 имаме в това отношение голям образец, поставен пред нас; преди да бъде изречена дума на упрек, похвалните неща са забелязани от Онзи, чиито очи са като огнен пламък.
Но от пълнотата на сърцето говорят устата и думите на никого не могат да бъдат по-добри от Неговата мисъл, затова сме увещавани да мислим за нещата, които са прекрасни, чисти и за които има добра репутация (Филипяни 4). Резултатът от това мислене със сигурност ще бъде, че ще говорим за тези неща, и ако виждаме нелицеприятни неща в някой от нашите братя в Христос, нека да говорим за тях на Господа, а не един на друг.