Q:
Бихте ли обяснили Юда 1:23: „а други спасяват със страх, като ги изваждат от огъня, като мразят дори осквернената от плътта дреха“.
Сам
A:
Скъпи Сам,
Това е важен въпрос, който често предизвиква объркване и неразбиране. За да получим по-ясна представа, трябва да го разгледаме заедно с предишния стих: „И на някои се смиляват, като правят разлика“ (стих 22).
Двете групи „едни“ и „други“ са отделени от „злите хора“, за които се говори в стих 4, и „светиите“, към които се обръщаме в посланието. Те са тези, които могат да бъдат наречени съответно „последователи“ и „водачи“.
„Някои“ са прости хора, които са готови да слушат злите хора, ухажват опасността, но все още не са въвлечени в нея и не разбират опасността. За разлика от тях „другите“ са онези, които са заразени от злото и са в опасност да последват и да се свържат със злите хора. За тези от първата група ще разпознаем тяхната простота и ще се опитаме нежно и любезно да им помогнем да се отстранят от опасното място. При работата с втората група обаче, т.е. с „другите“, е необходимо по-голямо внимание. Онези, които биха се опитали да спасят тези „други“, са предпазени от самоувереност чрез осъзнаване на ужаса на оскверняването и рисковете, на които се излагат другите (освен от огъня); те са запазени чисти чрез истинско чувство на зависимост от Господ.
Това, което е ясно видимо, е необходимостта от проницателност и в съчетание с нея - от истинско състрадание към заблудените. Трябва да се вслушваме в наставлението в Галатяни 6:1: „Вие, които сте духовни, възстановявайте такъв в дух на кротост, като гледате себе си да не би и вие да бъдете изкушени“.
JAP