„Господа, със съжаление трябва да съобщя, че „Титаник“ потъна в 2:20 ч. тази сутрин.“ Това съобщи Филип Франклин, вицепрезидент на „Уайт Стар Лайн“ в Ню Йорк, по повод потъването на луксозния лайнер, довело до смъртта на над 1500 от 2200-те пътници на борда на 15 април 1912 г. Сто години след потъването на „Титаник“ това ужасяващо събитие все още вълнува милиони хора.
Много от събитията в онази съдбовна нощ отразяват духовната опасност, пред която е изправен един свят, който сякаш не знае накъде върви. Дори след като „Титаник“ се удря в айсберга, екипажът не може да убеди пътниците да се качат в спасителните лодки, когато те са платили огромни суми за луксозни помещения. В края на краищата, само няколко дни по-рано строителите на кораба самохвално бяха заявили пред репортери, че „Самият Бог не може да потопи този кораб.“ „Титаник“ символизираше световното чувство за постижение, предприемчивост, непобедимост и арогантност. Увереността в човешките способности и технологичното превъзходство убеждават хората да вярват в „непотопяемото“, а не в „немислимото“. В резултат на това много от спасителните лодки на кораба, които са били предназначени да поберат до 60 души, напускат кораба само с една четвърт от този брой на борда.
Годишнината от потъването на „Титаник“ е навременно предупреждение срещу погрешната увереност на света в собствените му постижения и неспособността му да се вслуша в предупрежденията на любящия Бог. Според дизайнера на „Титаник“ вътрешното обзавеждане и декорацията са били щателно обсъждани в продължение на много часове, докато въпросът за спасителните лодки е заслужавал само „пет или десет минути“ обсъждане. Паралелите са много и са неудобни. На входа на една изложба на артефакти от „Титаник“ има голяма стена с два списъка. Те напомнят на списъците, публикувани след трагедията в офисите на „Уайт Стар Лайн“ в Ливърпул, Англия. Докато разтревожените роднини чакаха да чуят съдбата на пътник, когото са обичали, представител на компанията добавяше имена в един от двата списъка: „Известно е, че са спасени“ и „Известно е, че са изгубени“ Имаше само тези два списъка. И всеки, който чете това, също е в един от двата списъка: <Не „богат“ или „беден“… не „либерален“ или „консервативен“… не „религия X“ или „религия Y“ - просто „спасен“ или „изгубен“.
Случилото се с „Титаник“ е ужасна трагедия, но в историята има духовна притча и ние трябва да чуем гласа на Бога, който ни казва да не приемаме, че този свят е непотопяем, а че, по думите на Писанието, „Краят на всичко е близо“ (1 Петрово 4:7). Готови ли сте да се срещнете с вашия Създател? Елате при Него сега като изгубен грешник, вярвайки, че Господ Исус Христос ви обича и е умрял на кръста, за да плати възнаграждението за вашия грях и да ви спаси от вечните мъки в ада.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Бихте ли Го приели като свой Господ и Спасител днес?