Откъс от книгата на Джей Ей Ван Посек „Светлина в нашето жилище“
Привилегии и отговорности
„Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. Почитай баща си и майка си, което е първата заповед с обещание, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“ (Ефес. 6:1-3).
„Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа“ (Кол. 3:20).
За изразяване на отношенията „деца“ в оригиналния библейски език има две думи: „teknon“ и „huios“. „Текнон“ изразява близостта на тази връзка в обичта, а „хуйос“ изразява правата и претенциите и задълженията, свързани с това да бъдеш дете.
Същото е и в английския и други езици. Ако родителите искат да изразят родителската си любов към някое дете, те казват: „Моето дете“. Самата дума „дете“ веднага напомня на сърцата на бащата и майката за дните на детството. От първия миг на неговото съществуване, когато първият му слаб, плачлив вик оповестява пристигането му в света на греха и скръбта и предизвиква вълнение в сърцето на родителя, през първите години на безпомощното му детство, предизвикващо нежната жалост на бащата и изискващо грижите на майчината любов денем и нощем. Тази единствена дума „дете“ напомня за всички онези чувства на родителското сърце, на които детето е било щастлив получател.
Но когато обектът на тази нежна, любяща родителска грижа се развие до зрялост и младият мъж или жена застанат пред родителите, може да се наложи родителите да поставят пред тях своите задължения като „синове“ или „дъщери“ и „наследници“. Ако детето е изгубило от поглед и е пренебрегнало тези отговорности, тежката дума на бащата „сине мой“ се обръща към съвестта на забравилия млад получател на родителска любов и щедрост. Ако назидателното слово е достигнало до съвестта на детето и е произвело нужния ефект, старият весел израз: „Дете мое“ ще дойде като балсам за сърцето, като първия слънчев лъч след бурен облак.
И мога ли да попитам вас, читателите, много от които се намират в тази щастлива, но не по-малко отговорна връзка: Дали тази сладка дума „дете мое“, когато идва към вас от устата на любящ родител, напомня на сърцето ви за многото дни и нощи на непрестанни любящи родителски грижи, търпение и поносимост, дарени ви от първия миг на вашето съществуване, през всички години на вашето често капризно и буйно детство
Ако тази дума „дете мое“ говори на сърцето ви, говори ли тя и на съвестта ви за това как може да се отплати за любовта и нежните грижи на родителите ви Тази любов, която е бдяла през дългите часове на нощта или над болното ви легло; или се е трудила за вас в пот на челото в горещините на деня; или смело е посрещала студа, бурите и вълните, за да бъдете нахранени и облечени. Онази любов, която бдеше над скъпоценната ви душа, възпитаваше ви във възпитание и наставление Господне и денем и нощем се бореше в молитва към Бога за душата ви. Дали сте предали на Бога и на родителите си плодовете