„И на сутринта, като стана много преди деня, излезе и отиде на уединено място и там се молеше“ (Марко 1:35).
Неотдавна получих голям подем при четенето на първата глава от Евангелието на Марко. Когато стигнах до 35-и стих, трябваше да спра и да благодаря на Бога, защото като светкавица от небето бих осъзнал, че никога не мога да стана твърде рано за Господа. Проблемите ми може да започнат с първия ми съзнателен миг, но Той е станал преди тях и винаги е готов за тях. Той винаги е пред тях и пред мен. И при Него има необходимата благодат, която да ме преведе през всяка неприятност, когато и където и да възникне тя.
Твърдението, което цитирах, е най-красивото. Господ е имал много градове за посещение, имал е много служба за вършене в тях, имал е много нужди за посрещане и скърби за успокояване; нещастията на множествата щели да се нахвърлят около Него, когато денят се събуди, Никой Исая 50:4 идва насилствено и благодатно на ум в този момент: „Господ Бог ми е дал езика на учения [ученик], за да зная как да кажа дума навреме на [да подпомогна с дума] уморения: Той се събужда сутрин от сутрин, събужда ухото ми да слуша като учения [ученик или ученик].“
Чудесно описание на живота на нашия Господ в служба на земята! Но не по-малко чудесно от сегашния Му живот, защото Той винаги е жив, за да се застъпва за нас; а застъпничеството е общение (срв. Бит. 18.33); общение между Застъпника и Бога, с когото Той се застъпва за предметите на Своето застъпничество. А ходатайството се прави и се чува, преди да е възникнала нуждата в неговата сила. „Помолих се за теб“, казва Той на Петър, докато все още е в безсъзнание - бързо заспал, за да има изобщо някаква нужда.
Голямо е насърчението, което ни дава съзерцанието на Него в Неговия живот на служба, докато е бил на земята, защото в тази служба ТОЙ СЕ Е ПРОЯВЯВАЛ и не се променя; Неговата готовност да посрещне всяка нужда е същата сега, както и тогава, а благодатта, с която го прави, е неизменна. Ако милионите Божии светии, които са обременени и стенат, чиято светлина за Бога е почти угаснала под товара на грижите, трябва да бъдат издигнати и съживени, ако искат да вдигнат глави като победители и да пеят, вместо да въздишат, трябва да осъзнаят този велик факт. Господ се е надигнал преди нуждата им, Той е знаел всичко, преди то да се събуди, за да ги смути и обезпокои; това не трябва да бъде просто член от вярата им, на който те дават безразлично и може би неохотно съгласие, но дълбоко убеждение в душите им, което ще ги накара да предадат себе си и бремето на деня на Него в началото му, което ще ги накара да хвърлят всичките си грижи върху Него.
Нямам никакво съмнение, че съм на прав път, и настоявам пред моите читатели за този велик факт, този благословен, окуражаващ, даряващ мир факт: Вашите нужди никога не изпреварват Господа; те може да са ви изненадали, но не са Го изненадали.
В този вестник проповядвам един напълно достатъчен Христос - винаги готов, винаги способен и винаги желаещ; Който е станал много преди да се събуди денят на вашите проблеми. И освен това призовавам всеки читател да прочете това, което пиша, за себе си и без да се позовава на друг, да чете така, сякаш тази статия е конкретно и лично послание, адресирано само до него; и да си каже: „Това бреме, което толкова натежа и ме притиска толкова силно, беше известно на Господ преди изобщо да го усетя и Той се изправи пред него, ако не за да го премахне, то за да ме преведе през него. Ще отида при Него за него и ще положа всичко от моята страна в нозете Му, защото аз и то бяхме и сме обект на Неговия особен интерес и мисъл.“
Чудесно е да се приближаваш към Него с такова чувство в душата; да знаеш, че преди да се събудя сутрин, Той е станал и мисли за мен, и чака и е готов да чуе и отговори на моя събуждащ се вик. Това изпълва душата със страхопочитание и благодарност: със страхопочитание заради това, което е Той, с благодарност, защото Той е всичко, което е за мен. Това егоистичен ли е погледът към нещата Само когато гледаме на нещата по този начин, ще се избавим от себе си и егоизма - защото помощта от Господа е тази, която избавя - благодатта, която е в Него, която се навежда от висотата на славата Му до дълбочината на нашата нужда. Именно Той и Неговата изобилна достатъчност ни издигат от егоизма ни и ни освобождават да Го хвалим и да живеем деня без ропот и спорове.