Уважаеми читатели,
„Апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, както това, което бяха извършили, така и това, което бяха научили“ (Марко 6:30).
В този наш забързан живот е много трудно да намерим някого, на когото можем да се доверим, на когото можем да разкажем всичките си болки и радости, който ще ни изслуша и на чието съчувствие можем напълно да разчитаме. Но има един приятел, който винаги е близо до нас, готов да ни изслуша и да ни съчувства. Няма изпитание и радост, които Той да не сподели; и този приятел е същият, пред когото учениците разтоварват сърцата си. Да, те отиват и разказват на Исус „всичко“.
Ти можеш да направиш същото, скъпи християни. Той обича да чува твоя глас. Разкажете Му всичко: училищните си грижи, служебните си грижи, невинните си радости, недостатъците си; и Му изявете всичките си нужди. Не крийте от Него нищо, което ви тревожи. Той е твоят единствен истински и верен приятел, затова говори с Него с уважение, но и със свобода и увереност. Той знае всичко за теб и за цялата борба, през която преминаваш, и трябва да знаеш, че Той е готов и способен да ти помогне, да те напътства и да изпълни сърцето ти със Своя собствен мир.
Той обича всички Негови хора да бъдат победители на душите, така че дайте Му радостта да чуе, че Му казвате, че сте се опитали да доведете някои от вашите съученици или колеги при Него. Защото, също като апостолите, вие сте Негов посланик и Той е вашият Господ, както и вашият верен приятел.
Нека Господ използва този брой, за да ви укрепи, насърчи и помогне да се утвърдите докрай, за да може Христос да се прояви в живота ви.
Благодарим ви за вашите имейли и бележки за насърчение.
Моля, продължавайте да се молите за Господните благословии за „Към Марко“.