Наскоро един учител в началното училище направил анкета сред учениците си за отношението им към смъртта. Една трета от тях очакват да загинат в ядрена война преди да навършат 30 години. Друга една трета очаквали да умрат преди да навършат 40 години. „Всички ще си отидем заедно“ - спокойно твърдяха те. Следователно всички те се бяха ангажирали с политиката да живеят пълноценно, да получат „всички възможни удари“, докато животът все още им остава.
Това отразява общата психология на живота днес. След появата на ядрените оръжия изключителната краткост на живота се наложи в човешкото мислене, особено сред младите хора. Изглежда, че това е дух на фатализъм и е един от най-силно допринасящите елементи за вълната от престъпност и беззаконие, която залива света.
Но дали смъртта слага край на всичко? Разказва се за разговор между атеист и лекар християнин. Атеистът казал: „Докторе, аз не вярвам в това, което проповядвате.“ Докторът отговорил: „Казахте ми в какво НЕ вярвате; сега бихте ли ми казали в какво ВЯРВАТЕ?“
„Разбира се,“ отговорил атеистът, „Вярвам, че смъртта слага край на всичко.“ За негово учудване лекарят отговорил, „И аз вярвам!“
„Какво?“ възкликнал учуденият мъж, „Вие сте християнин и вярвате, че смъртта слага край на всичко? Вие със сигурност сте странен християнин.“
Лекарят се съгласил, като обяснил следното: „Смъртта слага край на всички твои шансове да вършиш зло; смъртта слага край на всички твои радости; смъртта слага край на всички твои проекти, на всички твои амбиции, на всички твои приятелства; смъртта слага край на цялото Евангелие, което някога ще чуеш; смъртта слага край на всичко за теб - и ти отиваш във външната тъмнина.“
Смъртта слага край на възможността за покаяние, защото Божието слово не предлага надежда отвъд гроба. През живота си може да казвате „Вярвам, че съм прав“, но какво ще стане, ако грешите? Какво ще стане тогава? Със сигурност би било разумно да обмислите и проучите този въпрос честно преди окончателното отброяване, когато трябва да отидете в неизвестната вечност. Смъртта ще сложи край на всяка подобна възможност да поправите най-голямата си грешка в живота, а съжалението ще преследва съвестта ви цяла вечност.
За разлика от това, след това лекарят описал какво означава смъртта за него като християнин: „Смъртта ще сложи край на всичките ми лутания, на всичките ми сълзи, на всичките ми недоумения и разочарования, на всичките ми болки и страдания; смъртта ще сложи край на всичко това и аз ще отида да бъда с моя Господ в слава, за да имам пълна радост за цяла вечност.“
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Йоан: 3:16