(Въпросът в началото на тази статия е получен от редактора.)
Признавам, че тази тема е една от тези, които са били повдигани в миналото, за да се насърчат споровете във връзка с Личността на нашия скъпоценен Господ и Неговата майка. Стремейки се да отговорим на питащия се, човек съзнава, че това може да изглежда като опит да се популяризира уникалността на Мария, майката на нашия Господ, но по-скоро и категорично става дума за популяризиране и издигане на Личността, която „във всичко трябва да има предимство“, и за опазване на същественото място, което Той трябва да заема в сърцето и ума на всеки, който изповядва, че Го обича. С право се стремим да пазим Неговото вечно синовство, съвършената Му човешка същност и съвършенството на Неговото дело. Тази малка статия, смирено стремяща се да сравни Писанието с Писанието, ще покаже уникалното място, което Той е имал в дома на Йосиф и Мария.
Родословието в Евангелието от Матей е родословието на Йосиф, съпругът на Мария. То е царско потекло и от него нашият Господ се ражда като законен цар на Израил, защото Йосиф е Негов законен баща според еврейския закон. Но освен че дава на нашия Господ законна титла за трона на Израил, Йосиф няма нищо общо с довеждането Му на бял свят. Той и родът му нямат никаква кръвна връзка с Господ. За да разберем действителния род, от който Той е дошъл на света, трябва да отидем в Лука трета глава, където имаме родословието на Мария. Това родословие, доколкото можем да съдим по човешките стандарти за праведност, е чисто и непорочно. Нито един човек от страна на Мария, от Натан нататък, няма петно в записа си в Божието Слово.
И Мария, и Йосиф произхождат от племето на Юда, и двамата са потомци на цар Давид. Но мястото, където пътят се разделя, е при двамата Давидови синове - Соломон и Натан.
Соломон е баща на рода на Йосиф, докато Натан е баща на рода на Мария.
Тъй като Евангелието от Матей представя Христос като цар на Израил, родословието на Йосиф стига само до Авраам. Евангелието на Лука обаче Го представя като Човешки син и затова родословието на Мария стига до Адам.
Но какво да кажем за онези, които в Словото са наречени „Негови братя“, които са живели в едно домакинство с нашия Господ?
Не са ли те синове на Йосиф?
Не вярвам, че могат да бъдат поради следната причина:
Йосиф не би могъл да има дете, което да постави на Давидовия престол, защото е правнук на Кония. Бог ясно е казал, че Кония няма да има човек от своето потомство, който да седне на Давидовия престол (Еремия 22:30), (Еремия 36:30), (Матей 1:12) и последният от потомството на този нечестив цар е Йосиф, въпреки че самият Йосиф е бил справедлив човек (Матей 1:19), пророчеството трябва да се изпълни.
Сега в Матей 13:55 научаваме, че има четирима мъже, известни като „братята на Господа“, и те са: 1: Яков, Йосиф, Симон и Юда. Други писания ни показват, че е имало и няколко сестри, вероятно три. „Не е ли Този синът на дърводелеца? Майка Му не се ли нарича Мария, а братята Му: Яков, Йосиф, Симон и Юда?“
Нека сега да разгледаме това сравняване на Писанието с Писанието!
- Майката на тези четирима братя беше жена, наречена Мария, както откриваме в Марко 15:40, сцена на разпятието: „Имаше и жени, които гледаха отдалеч: между тях беше Мария Магдалина и Мария, майката на Яков по-малкия и на Йосис, и Саломея.“
- Ала тази Мария беше сестра на самата Дева.
Това се изтъква в друго споменаване за същата случка, Йоан 19:25: „А до кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеофас, и Мария Магдалина“. Това следваше един странен обичай от онова време - понякога да се дава едно и също име на две сестри.
- В Матей 27:56 тази Мария отново е наречена майка на Яков и Йосиф.
Ето защо мисля, че от Писанието бихме могли да заключим ясно, че:
Никой.
Знаем, че Мария, майката на Господа, е била вдовица по време на кръстната смърт и грижите за нея са били поверени на ученика Йоан, който я е взел вкъщи и се е грижил за нея до края на дните ѝ. Знаем, че Клеофас и съпругата му Мария, както и техните деца, са били пламенни любители и последователи на Господа (Лука 24:18). Двама от синовете, Яков и Юда, са споменати като апостоли на Господа (Лука6:16 и Деяния 1:13).
Всичко това дава на вярващото сърце чувство на утеха и благоговейно възхищение да знае, че нито една плът и кръв не е споделяла мястото в дома на Йосиф и Мария с нашия Господ. Обичаме да си мислим за Него, който язди в Йерусалим на осле, „на което още никога не е седял човек“ (Лука 19:30). Обичаме да мислим за тялото Му, положено в гробница, „в която никога преди това не е полаган човек“ (Лука 23:53). Обичаме да мислим за Неговата изключителна слава във всичко, чието име е над всяко име (Филипяни. 2:9) и няма подобен на Него.