О, светла и благословена надежда! Кога ли ще видим лицето Му, отдавна обичано, разкрито?
О! когато без облак ще се видят чертите Му, Чиято вярна любов познаваме толкова отдавна в благодатта;
онази любов, която винаги е истинска, и която в нашия слаб път продължава своето дело?
О, Исусе, не непознат, Твоята любов ще изпълни сърцето, в което си живял, и ще продължава да живее.
Все още, Господи, да виждам Твоето лице, да чувам Твоя глас; да познавам Твоята настояща любов, която е винаги близо;
Да се взирам в Теб, толкова верен познат, отдавна доказал тайната си помощ само с Теб;
Да виждам как тази любов, доволна, се излива върху мен, за вечна Твоя наслада, облечена с Твоето достойнство!