Свободата от страх е Божията воля - „Ще се уповавам и няма да се страхувам“ (Исая 12:2). Свободата от страх по всяко време и при всякакви обстоятелства е Божията воля за Неговия народ. Доверието и любовта, които Той желае и дарява, прогонват страха, произтичащ от неверието. Безстрашието, твърдим ние, е прерогатив на Божието дете и доколкото човек е обладан от Христос, той ще бъде освободен от страха. Там, където е Той, страхът бяга, както тъмнината изчезва пред светлината. „Аз съм, не се страхувай.“ Неговият възкресенски поздрав и дар е мирът: „Мир от Този, Който е, Който е бил и Който иде“. Сърцата, които възцаряват Всемогъществото, живеят в скривалището на Всевишния и пребивават под сянката на Всемогъщия, могат да възкликнат: „Затова няма да се страхуваме, макар земята да се премести и планините да се пренесат в средата на морето.“ Далеч под неспокойните, бушуващи вълни има мир:
Римският император заплашва Златоуст с изгнание, ако продължи да бъде християнин. Той отговаря: „Не можеш, защото светът е дом на Отца ми; не можеш да ме изгониш“. „Но аз ще те убия“, казал императорът. „Не, но не можеш“, казал благородният защитник на вярата, „защото животът ми е скрит с Христос в Бога“. „Ще ти отнема съкровищата.“ „Не, не можеш“, гласеше отговорът, „защото, първо, нямам такива, за които да знаеш; съкровището ми е на небето и сърцето ми е там.“ „Но аз ще те отблъсна от човека и няма да ти остане приятел.“ „Не, това не можеш да направиш“, отново каза верният свидетел, „защото имам приятел на небето, от когото не можеш да ме отделиш.“
„Бойте се от Него, светии, и тогава няма да имате от какво да се страхувате.“