Q:
Какво имаше предвид Господ Исус, когато каза: „Моят час още не е дошъл“ в Йоан 2:4?
Християнин
A:
Скъпи християни,
Отговорът на твоя много важен въпрос се крие в правилното разбиране на израза в стих 1 от нашата глава: „на третия ден“.В Йоан, глава 1 имаме представяне на Божия Син, Исус, Който е бил в началото и като Слово е дошъл в света, в плът, за да осигури Божиите деца. В първия ден, след обявяването на Йоан: „Ето Агнецът Божий, Който отнема греха на света“, с Него се свързва едно общество, което Го следва и пребивава с Него (в този ден). След това, на втория ден (Йоан 1:43), следва изповядването на Исус като Син Божи и Цар наИзраел, от благочестивия остатък наИзраел(предобраз на Натанаил).
Сега, във втора глава, третият ден предвещава сцената на хилядолетнотоблагословение, когато Господ Исус като Син на Човека (1:51) превръща водата на пречистването във вино и донася радостта и веселието накрая за пречистения Израил. Това начало на чудесата показва какъв ще бъде крайният резултат от Неговото дело тук, в този свят.
Обаче „часът Му“, било то на публично страдание, или на слава като Господ на всички, „още не е дошъл“.Той беше дошъл при Своите, а Своите не Го приеха и сега се заема с тази нова дейност. Изявата Му като Цар в цялата Му слава трябва да почака, а липсата на вино на сватбата е картина на резултата от отхвърлянето Му от Израил. Учениците обаче са тези, които вярват в Него, са Божии деца и гледат тази проява на славата Му в очакване на пълното ѝ проявление в идващия ден (Йоан1:12, 2:11).
Днес ние, които сме Негови ученици, можем да съзерцаваме славата Му с окото на вярата (Евреи 2:7-9). Часът на Неговото страдание е отминал, но часът на проявената Му слава все още „не е дошъл“, ние го очакваме, но дори и сега в сърцата и душите си можем да се наслаждаваме на предвкусването му и да Му въздадем възхвалата и преклонението на сърцата си.</bgt
JAP