Думите „църква“ и „църкви“ се споменават около 120 пъти в Новия завет и се използва една и съща оригинална дума, означаваща „призоваване“.(Единственото изключение е в Деяния 19:37, където изразът „Разбойници на църкви“ е съставна дума на гръцки език.) Съвсем очевидно е, че темата е от голям интерес за Индикатора на Новия завет - Светия Божи Дух, както и за хората, които Той е използвал, за да напишат книгата.
Внимателното вникване в Писанията би трябвало да не оставя у честния изследовател никакво съмнение относно божествената мисъл за Църквата (или „събранието“), но въпреки това в умовете на хората съществуват всевъзможни погрешни идеи по този изключително важен и ценен въпрос. Следващите коментари ще бъдат добре познати и оценени от мнозина, но е добре да следваме примера на Петър, като се стремим да „възбудим… чисти умове чрез припомняне“.
Първият стих от Писанието, на който бихме искали да обърнем внимание, се намира в Матей 16:18, където Господ, говорейки на Петър по отношение на неговата изповед относно Личността на Христос, казва: „На тая канара ще съградя църквата Си; и портите адови няма да й надделеят“. Сега е важно да се отбележи контекстът, в който е поставена тази случка. Господ е предупредил Своите ученици: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и на садукеите“ (ст. 6). В Писанията навсякъде се говори за Христос, за превъзходството на Неговата личност и за стойността на Неговото дело. Фарисеите, макар и да вярваха на Писанията донякъде, отказваха да признаят славата и величието на Този, за Когото те говорят; докато садукеите, които отричаха възкресението (Матей 22:29), не познаваха „живия Бог“
Преди да можем да имаме правилна представа за Църквата, трябва да се освободим от догадките и предположенията, за които се говори в следващите стихове (13-14), и да имаме ясна представа за величието на Христовата личност и за онова, което Бог е установил в резултат на Неговата смърт и възкресение. Макар в онзи момент възкресението да е било бъдещо и Петър и другите ученици да са се забавили да разберат това, което Господ им е казал по отношение на него, все пак истината за него е заложена в отговора на Петър на въпроса на Господ: „Но за кого казвате, че съм Аз?“. „Ти си Христос, Синът на живия Бог.“
Най-благословено и важно е да се види, че първото споменаване на Църквата стои свързано с мисълта за онова, което е живо. Това предполага факта на възкресението - сфера, която е отвъд представата на човешкия ум и чието оценяване зависи от откровението на божествените Лица. Откровението на Отца към Петър относно „Сина на силата… чрез възкресението от мъртвите“ (или „чрез възкресението на мъртвите“) (Римляни 1:4). Именно във възкресението „портите на ада“ (царството на Сатана) са лишени от своята сила, крепостта на врага е щурмувана и остава победена. Да цитираме друг: „Тогава онова, което Бог основава върху тази скала на неизменната сила на живота в Своя Син, няма да бъде съборено от царството на смъртта“ (Й. Н. Д.).
Трябва да обърнем внимание на още два момента в забележките на Господ към Петър. Стих 18 гласи в Новия превод: „И аз също, казвам ти“. Това е едно великолепно твърдение за божествеността на Христос! Кой, ако не Самата божествена Личност, би могъл, позовавайки се на казаното от Бог Отец, да добави „и Аз казвам“. Оттук виждаме, че Църквата не е съградена от човешки ръце, тя е дело на Този, Който в Своята Личност е „над всичко, Бог благословен во веки“ (Римляни 9:5).
След това четем: „Аз ще съградя Моята Църква“. В тези често цитирани думи има нещо много ценно. Църквата е не само тази, която Сам Христос изгражда, но тя е Негова.В някоя от следващите статии може да видим колко изключително ценна е Църквата за Неговото собствено сърце. Нека се наслаждаваме на благословеното знание, че по силата на безкрайната милост сме част от този прекрасен жив организъм, който Христос нарича „Моята Църква“.
Обърнете внимание, че Той казва: „Аз ще съградя“ Той не казва: „Аз съградих“ или „Аз съграждам“. Макар че по време на Своя път тук, в този свят, Христос привлича към Себе Си чрез думите на безкрайно състрадание хора, които ще станат част от Неговата Църква, все пак Той не изгражда Църквата, когато е тук. Делото, което завърши така пълно и благословено на Голгота, и Неговото славно възкресение и възнесение отдясно на Бога бяха с оглед на идването на Светия Дух на Петдесетница. Именно тогава, а не преди това, Църквата е създадена. От изключителна важност е да видим това. Църквата не се среща в Стария завет.(В Деяния се говори за особен народ за Него. ) Църквата също така не е допълнение за или продължение на юдаизма, тя е нещо напълно ново, чиято истина е била „пазена в тайна“ (Римляни 16:25) и е очаквала деня на Духа за своето откровение, служение, дадено специално, но не изключително (Ефесяни 3:5), на Павел.
Надяваме се, че в някое от следващите си слова ще покажем начина, по който Писанието прави разлика между онова, което е изградено от божествените Лица по отношение на Църквата, и онова, което са изградили хората.
Църквата има огромна стойност в съзнанието на божествените Лица, краткото разглеждане на която истина би трябвало да послужи, за да й отредим голямо място в нашите собствени чувства. В Деяния, глава 20:28 четем: „Божието събрание, което Той придоби с кръвта на Своите“. Споменаването на „цялото стадо“ и указанието „да пасете (или пасете) Божията църква“ подсказват, че се има предвид по-скоро персоналът, а не църквата като съд. В други текстове от Писанието, към които ще се обърнем по-късно, ясно се говори за църквата като съд. Колко благословено е да осъзнаем, че всеки член на тази августейша компания е бил „закупен“ на такава цена; каква безкрайна стойност е придадена по този начин на всеки един от тях от самия Бог? Дълбокият интерес на цялото Божество е очевиден в този единствен стих от Писанието, а споменатата сделка е такава, която е прославила Бога по най-чудесен начин. Ние разбираме, че глаголът (думата „донг“) „купи“ е такъв, който кара славата на извършеното да се отрази на извършителя, т.е. на самия Бог.
Славата на цялата сделка е Негова, но разглеждането на това би ни дало по-добро разбиране за стойността на всеки отделен светец за Бога.
О, ум божествен, така трябва да бъде, Че славата цялата принадлежи на Бога;
О, божествена любов, която реши, че трябва да бъдем част от нея чрез кръвта на Исус.
Църквата е безкрайно ценна за Христос. Докато притчите, изречени от Господ, записани в Матей, 13 глава, имат предвид „небесното царство“, мисълта за църквата като безкрайно ценна за Христос е в основата на стихове 45 и 46. В Новия превод стих 46 е представен като „един скъпоценен бисер“. В света, който ни заобикаля, цената понякога има малко отношение към вътрешната стойност, но Писанията разкриват тясната връзка между „голямата цена“, която включват страданията на Голгота, и „голямата стойност“ на църквата за Христос. Истината за това се вижда най-благословено в Ефесяни, глава 5: „И Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти чрез измиване с вода чрез словото, за да представи църквата пред Себе Си славна, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна“. Колко много неща са включени в тези стихове! Той е дал Себе Си; Той освещава; Той ще я представи пред Себе Си. Любовта, вечната любов, се вижда във всеки един момент; любовта, която е предала всичко; любовта, която е продължила непрестанното си, непроменено служене на преданост; любовта, която ще бъде напълно удовлетворена, след като е осигурила своя обект за собствена наслада, напълно пригоден за Божието присъствие и в пълно съгласие с Неговите вечни помисли.„Според както Той (Бог) ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и непорочни пред Него в любов“. Това е мисълта на Бога от вечността и резултатът от движенията на Христос в предана любов е, че църквата е осигурена в пълно съответствие с Божията мисъл, „славна… и свята и непорочна“. По този начин Господ осигурява за вечни времена обект за радост на Своето сърце, при това обект, който напълно отговаря на мислите и желанията на благословения Бог. Колко скъпоценна е църквата за Христос?
С каква наслада Светото Писание е индентифицирало тези стихове в Ефесяни 5. Писанието е записало представянето на Ева на Адам в началото на човешката история; един прекрасен момент за Адам, а всъщност и за Ева. Уви! Последвалата история е добре известна на всички нас. Осигуряването на църквата за сърцето на Христос е нещо, което ще остане във времето и вечността. Ева, като резултат от божественото изработване, е била особено подходяща за Адам във всяко отношение и през цялата вечност църквата, в свята близост до Христос, ще бъде радост и удовлетворение на Неговото сърце и в Христос и Неговата църква ще се прояви в един идващ ден завършекът на вечния Божий замисъл.
Като разглеждаме по този начин стойността на църквата за божествените Личности, нека Светият Божи Дух да внуши на сърцата ни чудото и съвършенството на вечните Божии помисли и да ни накара да изобилстваме в благодарност за това, че в резултат на скъпоценната, жертвена любов на Христос имаме вечно участие в това, което божествената любов е осигурила за Своята радост и слава.