По време на това видение Езекил е в много тежко положение. Израилтяните са в плен и изглежда, че всяка надежда за тези военнопленници е изчезнала. Едва ли може да се намери по-безнадеждно състояние, но точно там, при тези обстоятелства, му е дадено това видение. Трябва ли да се чудим, че името му означава - „Бог укрепва“? В целия ни живот има моменти, когато и ние като Езекил се нуждаем от ново впечатление за величието и славата на Бога. Всички ние сме склонни понякога да попадаме под властта на външните условия и вследствие на това да изпадаме в депресия. Нуждаем се от подобно видение, за да възстановим увереността си в Бога.
Първото нещо, което Езекил ни казва, че е видял, е, че „небесата се отвориха“ (стих 1). Затворен от човека на земята, без изход, пророкът е уверен, че не е затворен в небето. Каквито и ограничения да му поставят мнозина, той трябва да научи, че небето винаги е отворено за този, който е готов да се движи по земята, подчинявайки се на указанията от небето.
Второ, той ни казва, че чрез тези отворени небеса е видял „Божии видения“ (стих 1). Може би в този момент той не е имал голямо значение на земята, но е сигурен, че е бил обект на интерес за небето и че му е било дадено милостиво това видение. Каква е разликата дали се оглеждаме наоколо, или гледаме нагоре! Are we not apt to pick up a newspaper in the morning and read about all the troubles in man’s world and as a consequence go forth with the feeling that everything is going to pieces? The result is that a cloud of depression settles upon us as we move about. If, however, we picked up our Bible instead and, like Езекил, obtained fresh „visions of God,“ should we not rather go along with a sense of victory in our souls instead of depression? Conditions in this world are serious; if it were not so, the Scriptures, would not be true; but why should these conditions affect us? We are here in the interest of heaven, and keeping in mind what we have heard in our Bible readings, let us walk in the confidence of these things, knowing that all is right in the hand of our God. Through His Word He reveals to us His majesty and His glory, and if our souls are filled with these things not anything in this world will depress us.
The third thing Езекил tells us is, „The word of the LORD came expressly unto Езекил the priest“ (vs. 3). How often do you read your Bible? No doubt this word came to him orally, whereas we have the written Word of God and much more than he could receive in his day. Обърнете внимание на това, което той казва за това слово, че то е дошло изрично при него. Преди да предаде тези съобщения на другите, те първо са дошли в собственото му сърце. Възлюбени, само когато позволим на това слово да дойде изрично до нас; само когато сме подвластни на словото и сме формирани от него, ще бъдем способни да помагаме на другите в ценните Божии истини.
Четвъртото нещо, което той ни казва в тази начална част, е: „ръката на Господа беше там, върху него“ (стих 3). Тази ръка на всемогъщество лежи върху всеки един от нас и няма да се вдигне от нас, докато не се приберем в безопасност в славата. Може би той често е осъзнавал, че тази ръка почива върху него, докато е изпълнявал свещеническата си функция в храма, но сега Бог сякаш казва: Аз съм толкова с теб тук, край река Хебър, колкото и когато бях с теб в храма. Какво насърчение трябва да е било това за него.
В тези начални стихове виждаме, че Езекил е подготвен като съд, за да приеме следващото видение на живите същества; и каква подготовка е била това! „Отворените небеса“ щяха да осигурят вниманието му към Божиите движения. „Божиите видения“ ще укрепят вярата му въпреки условията, които го заобикалят. „Словото Господне“ щеше да наставлява ума му с цел да предаде тези напътствия на другите. „Ръката на ГОСПОДА“, която е съзнателно върху него, ще насърчи сърцето му с оглед на много осъзната вътрешна слабост и силна външна опозиция. И така, с внимание, насочено към небето; с укрепена вяра в Бога; с ум, наставляван чрез Словото Господне, и с насърчено сърце, той е подготвен за видението на живите същества, където ще видим чудесно представяне на ресурсите на Бога за осъществяване на всеки детайл от Неговата воля във вселената.
Като стигнахме до видението на живите същества, няма да се опитвам да обяснявам всичко, което се намира тук, но има няколко по-явни белези, за които искам да кажа нещо. Първо, какъв беше този вихър от север? Това е нашествието на Навуходоносор в Израил, Езекил е пострадал тежко от този вятър, откъдето идва и сегашното му състояние, но тепърва му предстои да види, че Бог също е бил във вихъра. В облака той вижда огън, който се разгръща, а не се разгръща. Това разгръщане би могло да говори за скритите пътища на Бога с нас, защото все още има много неща, скрити от очите ни. Денят на разгръщането със сигурност ще дойде и тогава ще видим всичко ясно в светлината. Когато това стане, ще възхваляваме нашия Бог за всичко, независимо дали е добро или лошо, както можем да го оценим днес. Както е казал някой: „Идва денят, в който Бог ще обясни Себе Си.“
На пророка е дадено да види как от облака излизат четирите живи същества, които се използват за представяне на силите, с които Бог разполага, за да изпълни волята си на небето и на земята. Ако се направи сравнение между тази глава и Откровение 4 глава, ще се види, че тези сили, описани от живите същества, са предоставени на ангелите, онези същества, които служат на наследниците на спасението. Излизайки от този облак, те ще ни уверят, че макар много облаци да пресичат пътя ни, Бог стои зад всички тях и ги използва, за да усъвършенства делото Си във всеки един от нас. Този облак е означавал кръвопролитие, огън, плен; но пророкът трябва да научи, че Бог е изпълнявал волята Си именно чрез това бедствие. Фактът, че е имало четири живи същества, би подсказал, че тези сили са универсални; защото в цялата вселена няма място, което да е извън контрола на Бога. Това, че те имат четири лица, би подсказало, че са интелигентни по отношение на всяко движение във вселената. Четирите им крила говорят за тяхната универсална активност, тъй като те достигат до всяка точка в сътворената сфера. Това, че краката им са прави и приличат на телешки, говори за равномерността на техния ход и за издръжливостта, с която се придвижват към целта си. Крилата говорят за небесната им дейност, а краката - за земните им движения. Ръцете под крилата ще ни уверят, че те са способни да служат на Бога както на небето, така и на земята. Свързаните им крила биха означавали, че се движат съгласувано, тъй като ги управлява само един ум. След това, както ни е казано, те вървяха право напред, без да се отклоняват от нищо. Възлюбени, какво насърчение трябва да бъде това за нас! Тук има сили, които никога не се отклоняват, и ние сме под опеката на тези сили толкова сигурно, колкото е бил Езекил. Във войната четем, че хората имат вторични планове, ако първата цел се провали; но Бог няма вторичен план, защото Неговият първи велик план никога няма да се провали. Неговият план е да изпълни небесата и земята със славата Си и тук са силите, които Той използва, докато не види и това, че ще се върне отново в храма (гл. 43). Ние разбираме, че славата, влизаща през източната порта, е изпълнението на Псалм 24: „Повдигнете глава, порти, и бъдете издигнати, вечни врати; и Царят на славата ще влезе“ (ст. 7). Тази порта ще бъде затворена, след като Господ влезе; на никого не е позволено да я използва за влизане, но княз Давид ще яде хляб в преддверието ѝ пред Господа.
След това ни се разказва за подобието на четирите лица на живите същества: човек, лъв, вол и орел. Лицето на човека ще изразява превъзходството на интелекта; лицето на лъва - превъзходството на силата; лицето на вола - превъзходството на издръжливостта; лицето на орела - превъзходството на движението. Във всяка сфера в цялото творение тези същества са върховни, защото човекът е върховен по интелигентност, лъвът - по издръжливост сред дивите животни; волът се смята за най-големия носител на тежести, а орелът - за най-бързия и най-висшия летец. Характерите, дадени на тези живи същества, трябва да ни уверят, че във всяка сфера те са върховни. Сатана и бунтовните хора притежават голям интелект, който използват в противовес на Бога, но тук има същества, които превъзхождат по интелект; и каквато и да е силата, издръжливостта или бързината, с която враговете се движат, за да постигнат целите си, тези живи същества ще ги изтощят. Те ще надхитрят, ще надживеят, ще се наложат и ще надминат всяка враждебна сила и никога няма да се провалят в изпълнението на всеки детайл от волята на Бога във вселената. Вървейки право напред в своята мощ, те ще отхвърлят всякаква съпротива, докато всичко не бъде покорено и Божията слава не се покаже в прославения човек, Христос Исус.
Интересна връзка с тази глава се открива в глава 41:18-19. Четем, че херувимите в храма имат само две лица - на човек и на лъв. Лицето на вола и лицето на орела не се използват. В тази глава имаме описание на храма, който ще бъде построен на земята за показване на славата на Израил. В това показване няма да се виждат чертите на издръжливост и бързина поради съпротивата, защото Бог ще е достигнал целта, към която се стреми. Това, което остава, е свидетелството за Неговата мъдрост и сила. Вижда се лицето на човек, гледащ към палма, и лицето на лъв, гледащ към палма - дървото, което е емблема на победата. В онзи ден на показ ще се види ясно, че Бог в Своята мъдрост и мощ е извоювал победа над всяка сила на противопоставяне. „Благодарение на Бога, Който ни дава победата“ (1 Кор. 15:57).
Заслужава да се отбележи още един момент. В стих 12 четем: „Където трябваше да отиде духът, те отидоха“. Отново в стих 24 четем: „като глас на Всемогъщия“. Освен това в стих 26 четем: „вид на човек“. Независимо дали става дума за Духа в Неговата субективна работа в цялото творение, или за гласа на Всемогъщия, който заповядва на всички, или за Човека на трона, който управлява всичко, в това видение ни е дадено да видим, че всички Лица на Божеството работят заедно, за да изпълнят всеки детайл от Своята вечна цел. Видението ни уверява, че Бог има в ръцете си непреодолими сили, които трябва да доведат до пълен триумф за Него, и това ще се види в предстоящия ден на проявление. В светлината на днешното християнство ние знаем, че Духът, Отец и Синът работят заедно за този ден на проявление. С Христос, който вече е в слава, и с Духа, който действа на земята, небесното общество се формира и приспособява сега с оглед на небесната сфера на управление. След това това видение ни уверява, че земното общество също толкова сигурно ще бъде създадено, за да изпълни определената му сфера в бъдещия свят, и всички ще се възползват [или ще допринесат значително] за славата и похвалата на Бога. Ако не забравяме, че пълната цел на Бога е да „събере в едно всичко в Христа, както небесното, така и земното“ (Ефес. 1:10), ще видим, че чрез това видение, заедно с очертанията, които трудно успяхме да намерим в Деяния 7, всички заедно ни уверяват, че и небето, и земята ще бъдат изпълнени с Божията слава чрез Този, Който изпълва всичко.
Нека продължаваме да се движим напред с усещането за победа в душите си, уверени, че всичко, което Бог е планирал, било то за небето или за земята, ще бъде осъществено, завършвайки в онзи идващ ден на слава.