Знаете ли легендата за ритуала на преминаване на младежите от племето чероки?
Баща му го отвежда в гората, завързва му очите и го оставя сам. От него се изисква да седи на един пън през цялата нощ и да не сваля превръзката, докато сутрешните слънчеви лъчи не я пронижат. Той не може да вика за помощ към никого. Щом оцелее през нощта, той е ЧОВЕК.
Той не може да разкаже на другите момчета за това преживяване, защото всяко момче трябва да стане мъж самò. Момчето естествено се страхува. То чува всякакви шумове. Дивите зверове със сигурност са навсякъде около него. Може би дори някой човек може да му навреди. Вятърът развяваше тревата и земята и разклащаше пъна му, но той седеше стоически и не сваляше превръзката. Само така можеше да стане човек!
Най-накрая, след една ужасна нощ, слънцето се показа и той свали превръзката от очите си.
Тогава открил, че баща му седи на пъна до него. През цялата нощ той бил на стража, за да предпази сина си от зло.
Ние също никога не сме сами. Дори когато не го знаем, Бог бди над нас, седнал на пъна до нас.
Когато дойде беда, всичко, което трябва да направим, е да се обърнем към Него.
Поуката от историята:
Само защото не можете да видите Бога,
не означава, че Той не е там.
„Защото ние ходим с вяра, а не с поглед.“