Лука 2:7, Йоан 18:12, Йоан 20:25
В Стария завет има две споменавания на вързана жертва: в Битие 22:9 се казва, че Авраам „върза сина си Исаак“а в Псалм 118:27 „вързах жертвата с въжета“Тези думи сякаш ни представят силата на божествената любов, която никога няма да се отклони от изпълнението на това, което същата тази любов е решила. Когато Господ Исус каза: „Отче, спаси ме от този час“Той тогава се позова на божествената причина, която Го беше довела до този час.
В гореспоменатите Писания има три неща, които от човешка гледна точка задържаха Господ Исус. Що се отнася до Неговата божествена слава, нищо не можеше да Го задържи, тъй като Той е всемогъщ, но божествената любов беше планирала пътя, който трябваше да бъде извървян и който щеше да завърши с кръстна смърт.
След като отложи славата Си или се лиши от външната проява на славата Си и зае мястото Си сред хората, Той прие ограниченията на човечествотоза да донесе Божията благодат, която бе дошла на този свят в Негово лице, на такива като теб и мен. За да стане наш първосвещеник (според Евреи 2:14) Той взе участие в онова състояние, което е нашият естествен жребий, но без грях,за да може да изпита всички условия, които включва човечеството. Затова, когато се роди напълно естествено от жена, Той беше „обвит в пелени и положен в ясли“ Тези пелени показваха, че Той наистина е малко дете и се нуждае от топлина и защита, точно както всяко новородено бебе, но това говори за много повече. Той дори тогава е бил „Бог над всичко“но е дошъл точно там, където сме били ние, за да ни издигне до мястото, където е Той вечно.
Той се бе снишил до мястото на зависимост и по време на Своя път в продължение на тридесет години нито веднъж не се отклони от това място.Относно младостта Му четем, че е бил подчинен на родителите Си (Лука 2:51). На брега на Йордан в началото на Своето публично служение Той мина под водите на кръщението, за да заеме мястото Си при покаялия се остатък от Израил, и небесата се отвориха и гласът на Отца обяви възхищението Му от този съвършен път от тридесет години. Воден от Духа през пустинята и четиридесет дни изкушаван от Сатана, Той никога не се отклони от зависимостта си от Бога. Той можеше да превърне камъка в хляб, но вие и аз не можем. Той можеше да се хвърли от храма, без да навреди на Себе Си, но това не би било естествено за хората. Той можеше да отнеме царствата на този свят от ръцете на Сатана, както много хора оттогава насам са се опитвали да направят, но това не беше акт на зависимост от Бога. При всяко изкушение Той използваше само това, което е достъпно за нас - Божието слово.
По време на Своя път Той ходеше по морето; заповядваше на вятъра и успокояваше вълните; изцеляваше болни, хроми и слепи; но всяко чудодейно действие беше в полза на другите, никога за Него самия. Той гладуваше, уморяваше се, плачеше. Изпитваше състрадание и скръб, а в края на безгрешния Си живот понасяше болка и насилие. Когато Му предложили нещо, за да облекчи физическата болка от разпятието, Той го отказал, защото божествената любов била планирала път, който да навлезе в дълбините, до които ни е довел грехът. Само така можеше да се види, че силата на Божията любов е по-голяма от всичко, което грехът е донесъл на този свят.