Част 1
ОТЕЦ, в Твоята вечна сила, Твоята благодат и божествено величие, Никоя душа в този слаб смъртен час не може да разбере славата, която е Твоя!
В мислите си за суверенната благодат Тя оставя всички нас далеч, далеч назад; Любовта, която дава с Христос място, надминава бедния ни слаб ум.
И все пак тази любов не е непозната за онези, които са видели Спасителя; не е странна и за онези, които Той нарича свои - поклонници на сцените, където е бил Той.
В Него Твоята съвършена любов, разкрита, води сърцата ни, които обичат да проследяват Там, където нищо от тази любов не е скрито, а ни среща на нашето скромно място.
Но благодатта, източник на цялата ни надежда, От Твоята вечна природа извира; Можеше да се сниши до нашето изгубено състояние, А сега чрез Христос не познава никаква пречка;
тече в най-пълноводни потоци долу, и открива пред сърцата ни мястото, където в узрелите си плодове ще познаем вечните благословии на тази благодат.
И тук ходим като синове по благодат, Любовта на Отца е нашата настояща радост; Синове, в блясъка на Твоето лице, намираме покой, който скърбите не могат да унищожат.
Нито пък утехата на Твоята любов, в която викаме „Авва, Отче“, е единствената благословия, която доказваме: Защото тази любов е винаги близо,