Има три велики глави, които се занимават с тази възвишена тема: Йоан 1, Колосяни 1, Евреи 1, а като прибавим към тях и Тимотей 6, 15-16 и Лука 10, 22, те трябва да породят у нас святото благоговение, което става присъщо на онези, на които е позволено изобщо да мислят за вечното съществуване и славата на Личността на нашия Господ Исус Христос. Заедно с това трябва да има готовност да се вслушваме с вяра в думите на Светия Дух, като смирено се стремим да разберем тези думи и внимаваме да не отнемаме от тях, нито да добавяме към тях. Резултатът от тази нагласа ще бъде, че ще бъдем преобразени чрез обновяването на умовете ни. Не говоря за това, че трябва да се променим от положението на онези, които са мъртви в престъпления и грехове, към мира на онези, които са получили живот и прошка чрез нашия Господ Исус Христос, но говоря на християнските младежи, които знаят това, и казвам препоръчително, трябва да преобразим живота си. Всички ние сме обикновени хора, както е бил и авторът на четвъртото Евангелие, защото в крайна сметка Йоан е бил само рибар край Галилейското езеро. Нищо интелектуално или морално не го е отличавало от другите рибари и въпреки това той е написал на най-простия език най-святата и дълбока книга, която някога е била написана.Какво е довело до изненадващия му резултат? Нищо по-малко от това, че е бил преобразен от сиянието на славата на Личността на Божия Син в душата му; възвишената истина за Личността на Христос го е държала не просто като истина, а в жив контакт с Този, Когото е познавал и за Когото е писал. Преобразеният живот се дължи на живото запознаване със славната Личност на Божия Син. Нека Бог да го осъществи във всички нас за Своя прослава.
Йоан започва своето Евангелие без предисловие; веднага прави дълбокото изявление: „В началото беше Логосът“. Това е личното име на нашия Господ Иисус Христос, Той е Словото, и то не само като средство за комуникация, но и като самото комуникирано нещо.
В гръцкия език има три думи, използвани за изразяване на речта: „lalia“ - думите, които се казват; „rhema“ - това, което се изрича; „logos“ включва мисълта, която поражда общуването, и следователно включва личността. Нашият Господ казва на околните (Йоан 8:43): „Защо не разбирате речта Ми“ (lalia), какво казвам, „защото не можете да чуете словото Ми“ (logos). Вие не сте схванали факта кой съм Аз; следователно думите Ми нямат никакво значение за вас.
Днес много се говори за следване на учението в Проповедта на планината, докато през цялото време славната Личност, която го е произнесла, се отрича от тези, които говорят така. Те обаче не могат да разберат думите Му, нито да ги изпълняват, докато не Го признаят за Божественото Слово, за самия Син на Живия Бог. Зад думите, които ви говоря, има нещо, а именно мисълта в ума ми, и тази мисъл не би била там, ако не бях жива личност, и това е онова, което се подразбира от думата „Логос“, мисъл, изразяваща се в думи. Тя ни казва, че Господ Исус Христос не е никой друг освен Бог, защото само Бог може да изразява собствените си мисли. Лука също използва името „Логос“ глава 1:2, където би трябвало да прочетем: „Онези, които бяха очевидци и придружители на СЛОВОТО“ - един красив щрих в началото на Евангелието, в което се излагат изящните благодати на Словото, станало плът. В Йоан 1 са използвани две имена, които никога не трябва да се разделят; едното е „Словото“, другото е „Единородният Син“, или още: Синът е Този, чрез когото Бог е говорил.
В стих 1 се казва, че в началото Той е бил, като ни връща назад отвъд всички времена, не когато времето е започнало да съществува, а преди времето да е съществувало, отвъд най-далечната граница, до която може да достигне човешкият ум, се открива, че „Словото“ не е започнало да съществува, а съществува вечно. В същото време Той е бил отделна Личност: „Словото беше у Бога“. Използваният предлог не означава просто „заедно с“, а „към“, като предава идеята за интимно общение с Бога. След това, за да не би умът ни да схване, че макар и по-рано от сътворението, Той е бил независимо същество, външно и нещо по-малко от божественото, се добавя: „Словото беше Бог“. Така се изкачваме от вечното Му съществуване към Неговата отделна личност, увенчана от факта на абсолютното Му богочовечество. И все пак човешкият ум е толкова склонен да се заблуждава по отношение на едно толкова грандиозно твърдение, че бихме могли да си представим, че Той е произлязъл от Божеството, или както някои казват: „Роден от Отца преди всички светове“. Не, вторият стих предпазва от подобна мисъл: „Той беше в началото у Бога“.
Всичко, което е създадено, дължи съществуването си на Него: „И без Него не е станало нищо от това, което е станало“. Това не е ли излишно повторение? Не, защото хората говорят за вечност на материята; но такава няма, вечен е само Бог. „В Него имаше живот.“ Това кратко изречение решава всички проблеми на живота, за които учените си блъскат главите. Преди няколко години един учен професор се обърна към Британската асоциация и след като обсъди надълго и нашироко въпроса за произхода на живота, прекъсна там, където започна, но ето че той е решен с четири думи от една сричка: „В Него беше животът“. На всяка форма на живот Той е Авторът и най-вече Източникът на духовен живот, чрез който моралните същества могат да застанат в отношение с Бога, защото „Словото стана плът“. Мистерия на мистериите, благословен обект на вярата, която никой тварен ум не може да разбере. Той стана човек, като нито за миг не престана да бъде всичко онова, което прочетохме в първите стихове на Йоан 1. Макар да зае място на унижение, Той никога не беше по-малко от Бога.Външната слава беше оставена настрана, но не и вътрешното превъзходство, което Му принадлежеше. Той все още беше вечният Син, все още беше отделна Личност, живееща в лоното на Отца, все още беше Бог над всички, благословен завинаги.Няма друга светлина или откровение за Бога, освен в Него. Посланието, което Той донесе, беше това, че Бог се разкриваше в Своя собствен възлюбен Син. Това е истинската светлина, която подобно на слънцето в небесата свети за всеки човек. Какво е било състоянието, в което Той е дошъл? Светът беше не само в тъмнина, но и в самата тъмнина, и не разбираше факта, че светлината е дошла. Но Израил беше народ, на който Бог беше говорил в частични откровения за Себе Си. През старозаветните времена е имало постепенна подготовка за идването на светлината, но когато Той дойде при Своите, те не Го приеха.
Но имаше и такива, които видяха светлината, и такива, които Го приеха. Но как се случи това? Само защото в тях е имало божествено действие, те са били родени от Бога и никой никога не е видял светлината или не е приел Исус като Христос по друг начин.Това не става по кръв, т.е. по естествен път. Хората не вярват в Неговото име, защото принадлежат към определена раса или семейство. Не става и по волята на плътта, т.е. чрез морално усъвършенстване, не става чрез развитие на моралните способности. Нито пък отново е по волята на човека, защото не чрез усъвършенстване на интелекта се създава т състояние, способно да Го приеме. То е единствено и само от Бога. Да вземем Йоан Рибаря - как е дошъл да види славата на Господа? Не защото е бил от избраната раса на Израил, не защото е бил морално по-добър от всички останали и със сигурност не защото е посещавал школи за обучение. Нито едно от тези неща не го е довело до това да я види. Той е бил роден от Бога и същото важи за всички, в чиито сърца е блеснала светлината на славата. Каква е била славата, която те са видели? Това беше откровението на любовта. Те видяха в Този, Който всеки ден ходеше с тях, Единородния Син на Отца.
Титлата „Единороден“ не се отнася до Неговото раждане във времето, а до мястото на силна любов и близост, което вечно е било Негово в лоното на Отца.Същата дума е преведена като „моя любима“ в Псалм 22:20. Във връзка с Неговото раждане от Дева във времето четем в Псалм 2:7: „Ти си Мой Син; днес Те родих; Ти си Мой Син“, защото Той вече е бил „Син“, когато е дошъл на света, и в мъжествена възраст все още е „Син Божи“(Лука 1:35). Той е донесъл със Себе Си цялата дълбока привързаност и нежна любов на Отца и е проявил това в Своята Личност и чрез Своите думи и дела. Отхвърлен, неразбран и ходещ сред тъмнина, която не е разсеяна от светлината, но точно толкова Син в лоното на Отца, колкото е бил и преди всички светове. По-нататъшно обяснение на Неговата личност е невъзможно. Никой ограничен ум не може да разбере Личността на Сина; нека не се опитваме да го направим, а да се поклоним и да се обожаваме. Това, което човек много би желал, е тази славна Личност да стане по-силно реална и повелителна за нас. Ако Го познаваме, Неговите думи ще бъдат върховни над нас и ще заглушават всеки друг глас. Ако Неговото величие и славата на Неговата любов ни завладеят, както са завладели автора на това Евангелие, ние ще искаме да разберем думите Му и да правим точно това, което Той казва, защото само това ще има значение в деня, когато наистина ще Го видим лице в лице. Нека не забравяме също, че именно чрез този тест за послушание Той измерва реалността на нашата любов към Себе Си. (Йоан 14:21)