О, Господи, Твоята любов е безгранична, толкова сладка, толкова пълна, толкова свободна; Душата ми се пренася, когато мисля за Теб.
Но, Господи, уви! Каква слабост откривам в себе си; нито едно детско удоволствие не е като моето блуждаене.
И все пак Твоята любов е неизменна, И припомня на сърцето ми радостта, в цялата й яркост - Мирът, който лъчите й дават!
И все пак, ако в Твоето присъствие душата ми е все така постоянна, окото ми, по-познато, би носело по-ярките й блянове.
И така, Твоите дълбоки съвършенства бих опознал много по-добре, И с обожание бих се вглъбил в тази Твоя природа.
И все пак, сладко е да открия, ако облаците са затъмнили погледа ми, Когато минаваш, Вечна Любовнице, към мен, както някога, Ти си светла.
О, пази душата ми, тогава, Исусе, пребъдвайки все още с Теб; И ако се лутам, научи ме скоро да се върна при Теб, за да бягам;
За да познае душата ми цялата Твоя милост; И в тази Твоя благост да увенчаеш надеждите ми.