Благословена привилегия е да носим със себе си, където и да отидем, чудесната вест на Евангелието на мира. Това е привилегия, която Бог е дал на всички Свои светии; тя не е прерогатив на проповедника, въпреки че той има специална привилегия по отношение на Божието свидетелство. Тази подготовка се отнася не само за това да говорим словото на Евангелието на мира, но и всяка наша стъпка да бъде белязана от мир, който съответства на Евангелието. Евангелието ни носи не само мир с Бога, но и живот, който е в чест на Бога и в който са всички красиви черти, проявени в Христовото мъжество тук.
Едно от изискванията към епископа, дадено в 1 Тим. 3:3, е „да не е свадлив“. Препирнята е напълно несъвместима с християнството, както и всяка друга черта, която би опозорила името на Господа пред света или би внесла смут сред Божиите светии. Нашият Бог е Бог на мира и едно от седемте неща, които Той мрази, е „онзи, който сее раздор между братя“. (Пр. 6:19).
Преди Евангелието да достигне до нас, като грешници от езичниците, ние бяхме без Бога и „пътят на мира“ не познавахме. Но сега Евангелието е осигурило обувки за краката ни, не само привилегировани обувки за Божия дом, като тези, дадени на завърналия се блуден син, но и обувки на мира за конфликта. За мъдростта е писано: „Нейните пътища са пътища на благоутробие и всичките ѝ пътеки са мир“ (Пр. 3:17). Това е пътят, по който всички ние сме призовани да вървим и който е толкова противоположен на този на естествения човек.
Стъпките на благословения Господ Исус винаги са били белязани от мир, дори когато се е срещал със Сатана - било то в пустинята или на кръста - и дори когато се е срещал с онези, които Сатана е използвал, било то религиозни или политически лидери, в стремежа си да попречи на делото Му за Неговия Бог и Отец.
Призивът „да следваме мир с всички човеци и святост, без която никой няма да види Господа“ е написан за онези, които са приели Евангелието на мира, докато са се борили за вярата (било то за нейните основи или надстройка). Ние не трябва да се отличаваме с дух на спорове, който принадлежи на плътта, а с духа на Този, Който е казал: „Мир ви оставям. Моят мир ви давам.“ За човека на света и за неукия християнин ще бъде загадка, че онези, чиито крака са обути с мир, могат да се надяват да застанат в защита на Бога в духовния конфликт на християнството. Павел пред водачите на Израил, пред Феликс, Фест и цар Агрипа проявява същите мирни черти като своя Господ и Учител пред първосвещениците, Ирод и Пилат. При Господ всичко беше съвършено; Той никога не изрече заплаха или гневна дума в присъствието на всички Свои лъжеобвинители, въпреки че една дума от устата Му можеше да помете всички в гибел.