През 1980 г. в малко хималайско селце в Кралство Бутан на хиндуистка двойка се раждат двама сина близнаци. Кралят на страната бил будист и искал всички негови поданици да изповядват същата религия. За да постигне целта си, той прогонва много индуси от страната. Много индуисти избягали в Непал - единствената официално индуистка държава в света.
При пристигането си в Непал родителите с близнаците живеят в бежански лагер заедно с други изгнаници, които са хиндуисти и християни. Въпреки различното си религиозно възпитание много от децата се сприятелили. Рам, по-големият близнак, често бил в компанията на някои млади християни, чиито родители разчупвали хляба. В резултат на тези контакти той се заинтересувал от свидетелството на тези тийнейджъри. През 1998 г. Рам, тогава 18-годишен, опознал Господ Исус като свой Спасител.
Тогава започват и проблемите му. Индуизмът е религия, която включва поклонение на идоли и животни. В някои храмове има зони, посветени на змии, в други - на плъхове, но най-свещени са кравите. Урината и изпражненията се използват за церемониално пречистване. Пиенето на урината се смята за задължение и привилегия.
Рам осъзнава, че като християнин не може повече да бъде свързван с подобни религиозни практики. Неучастието му в семейното богослужение и в други дейности в крайна сметка довело до това, че родителите му го изгонили от къщата и организирали погребална служба за него. Някои съседи грабнали дрехите му и го пребили.
Година след това Рам с радост научава, че брат му Лаксман също е познал Господ Исус. Лаксман преминал през същите упражнения като Рам и също бил изгонен. Той отишъл да живее при брат си. Един стар вдовец в бежанския лагер позволил на близнаците да живеят в неговата колиба.
Но дори и тогава преследването на родителите не спряло. Те се обърнали към ръководството на лагера и поискали да не се дава на синовете им бежанската дажба храна. В продължение на шест месеца близнаците споделяли храната на стария брат и на други християни, докато властите на лагера не им издали директно дажбите.
Сега, на 22 години, братята са активни участници в местното събрание. Чухме и двамата да участват в богослужението при разчупването на хляба. Те проявяваха голям интерес към Писанията и имаха много въпроси и дискусии относно тях. Рам и Лаксман са упорити в обучението си в колежа и „в учението и общението на апостолите“.
И двамата младежи биха се чувствали добре в компанията на четиримата, за които четем в Данаил 1:12, 13: „Изпитай слугите си, моля те, десет дни; и нека ни дадат пушечно месо за ядене и вода за пиене; и нека се огледат пред теб нашите ликове и ликовете на младежите, които ядат от деликатната храна на царя; и както видиш, постъпи със слугите си“.