Q:
Какво се има предвид под израза „кръстени за мъртвите“ в 1 Коринтяни 15:29?
A:
Този израз често е бил разбиран погрешно. Първо, кръщението е образ на смъртта, а ние, които се кръщаваме, се отъждествяваме с Този, Който е отишъл в смъртта, като по този начин признаваме себе си за мъртви за този свят. Второ, за да си помогнем в оценката, е важно да разберем, че стихове 20-28 от 15 глава са в скоби. Ако прочетем стих 29 след стихове 18-19, апостолът ни показва, че ако няма възкресение, тогава „заспалите в Христос са загинали. Ако само в този живот имаме надежда в Христос, то ние сме най-нещастните от всички хора“. Тогава защо трябва да се кръщаваме? Защо да се отъждествяваме с един мъртъв Христос, ако няма възкресение? Но Христос е възкресен измежду мъртвите, а също и „онези, които са Христос при Неговото пришествие“.
Много от ранните християни са претърпели мъченическа смърт, както и мнозина днес. Ние се кръщаваме за или, на мястото на мъртвите,тези, които са претърпели статията на смъртта. Ние попълваме редиците на онези, които са починали, независимо дали в мъченическа или естествена смърт. Мисълта в ума на апостола е за бойно поле, на което свежи войници заемат мястото на онези, които са отстранени от смъртта. (Казано по-просто, тъй като тези, които защитават вярата и служат на Господа, биват отнети, те биват заменени от нови вярващи, които ще продължат делото на Господа тук, на земята.)Апостолът би ни попитал: Защо да се присъединяваме към тази рота, ако вярата ни е напразна и няма възкресение? Нека чуем славния отговор: „така и в Христавсички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22). Ние, които сме се идентифицирали с Него в Неговата смърт, заедно с всички онези, които са заспали в Исус, ще бъдем „съживени“, съживени и тогава ще влезем в това, което наистина е „живот.“ Затова днес нека се вслушаме в Павловото предупреждение: „Събудете се праведно и не съгрешавайте, защото някои са невежи за Бога“ (1 Кор. 15:34).JAP