„Ти ще запазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е устремен към Теб, защото той се уповава на Теб. Уповавайте се на Господа до века, защото Господ Йехова е скала на вековете“ (Ис. 26:3-4).
Това, че сме живели и все още живеем в дни на силен натиск, е твърде очевидно. В родината има проблеми - в търговския живот, в индустриалния живот, в професионалния живот, всъщност във всеки отдел. В много домове цари тревога. Трудно е да се свърже двата края. Облакът на болестта; разбитото сърце на загубата; бремето на домашното изпитание, познато само на страдащите - и на Бога.
Макар че нещата може да са най-лошите, познати в живата памет, и всеки от нас естествено да си мисли, че нашият случай няма аналог, когато се обърнем към Свещеното писание, откриваме, че във всички векове страданието е било дял на Божия народ.
Когато прелистваме старозаветната история, се появяват име след име. В Евреи 11:36-38 се говори за безименни, неизвестни воини, мъже и жени, „подвластни на подобни страсти като нас“ (Я. 5:17); чийто живот е белязан от неописуеми страдания, завършващи с жестока смърт. Спомняме си, че нашият Господ Исус каза на учениците Си: „В света ще имате скръб“ (Йн. 16:33). Четем за страданията на Павел, олицетворени в 2 Коринтяни 11:23-28, и за това, което той има да каже за всичко това в 2 Коринтяни 4:16-18.
Някой читател може да каже: „Всичко това е много хубаво, но да знам, че и други са страдали, не облекчава бремето ми, не намалява скръбта ми и не прави изпитанието ми по-лесно поносимо.“ Това се признава веднага. То обаче ни помага да научим в чие лице те са намерили неизчерпаем ресурс и с какви средства са били подкрепени. Така стигаме до нашия текст и с обич приканваме нашите връхлитащи бурята съмишленици да преценят всяка дума. Нека ни бъде позволено да го възпроизведем във вида, в който е предаден в отличния Нов превод на Й. Н. Дарби: „Ти ще запазиш в съвършен мир ума, устремен към Теб, защото той се уповава на Теб. Доверете се на Йехова завинаги, защото в Йехова, Йехова, е Скалата на вековете“.
Обърнете внимание! Умът, който е спрян не върху изпитанието на страданието; нито върху това, което е можело да бъде, нито върху второстепенни причини по какъвто и да било начин; но който е спрян върху Бога, този човек, неговият ум, той самият, ще бъде съхранен от Бога в съвършен мир. Защо? Защото се тревожи? Не. защото се вълнува и изпада в истерия? Не. защото се затваря сам в себе си, избягва компанията на братята си и се грижи за проблемите си? Не. Какво тогава? Защото „се уповава на Теб“. Да се доверяваш, казва речникът, е „да се доверяваш напълно: да се доверяваш на: да разчиташ на.“ Кажи, скъпи братко или сестро, мислиш ли, че Бог е Този, на когото можеш да се „довериш напълно“? На когото можеш да разчиташ? Толкова ли е тежко бремето ти, толкова ли е голямо изпитанието ти, че чувстваш, че не можеш да Му „повериш“ цялото дело? Чувстваме се сигурни, че знаем, че си отговаряте мислено, докато четете въпросите ни, затова преминаваме към окуражаващото увещание: „Доверете се на Йехова завинаги.“ По всяко време, при всякакви обстоятелства, когато облаците са тъмни и заплашителни; когато бремето изглежда почти прекалено голямо; когато болката е почти непоносима; когато в перспективата няма нито един слънчев лъч; когато сте потиснати от чувство на неописуема самота; „Доверете се на Йехова завинаги“. Какво ще откриете? Точно това, което са намерили безброй светии през вековете и което безброй светии в своето пътуване към небето и към дома намират сега; че в Ях, Йехова, е Скалата на вековете. Самостоятелно съществуващият, спазващ завета Бог: можете ли да се доверите на Него, мислите ли? Никога ли не ви е разочаровал? Ще ви разочарова ли някога? Би ли могъл някога да те разочарова? Не! Не! НЕ! отговаря всеки читател. Тогава се доверете на Него. Някой казва: „Все пак трябва да призная, че понякога треперя, не мога да не го направя.“ Възможно е да е така, а Той знае, Той разбира, „защото познава нашето устройство; помни, че сме пръст“ (Пс. 103:14).
В Него обаче е „Скалата на вековете“ и тази Скала никога не трепери. Силите на ада са атакували тази Скала, силите на тъмнината са се стоварили върху нея, но тя все пак остава непоклатима и непоклатима, и там, точно там, можете да си починете, „защото в Ях, Йехова, е Скалата на вековете“. Отново молим да обърнете внимание на това, което нашият Господ Исус каза на учениците Си, когато скръбта ги налегна: „Това ви говорих, за да имате в Мен мир. В света ще имате скръб; но бъдете бодри: Аз победих света“ (Йн. 16:33).
Точно както го направи в онази тъмна нощ, докато четете тези редове, Той ще говори за мир на смутеното ви сърце. Мир не в себе си, нито в плановете си, нито в неспокойната си енергия, а мир в Себе си и само в Себе си. След това по Своя милостив, нежен, съчувстващ, неподражаем начин Той ще ви каже: „Бъдете бодри!“ О, изтънчената радост от това, че Той идва при нас поотделно, опитва се да изтрие сълзите от очите ни, да вдигне бремето от духа ни и да излее любовта Си в сърцето ни, докато шепне в ухото ни: „Бъдете здрави!“ Пишем така, водени, вярваме, от Господ, защото срещаме много хора в случаи, подобни на тези, които описахме, и сме сигурни, че сред читателите на „Истината на Писанието“ има много повече. На такива, в името на Господа, предаваме думите от нашия текст: „доверете се на Йехова завинаги“ и думите на нашия Господ към „Своите“: „Бъдете бодри“. Нека коленичим и Му благодарим за тях, нека ги приемем направо у дома си; а след това със звъна на дарената от Бога вяра, увереност и реалност да запеем;
„Очакваме светло утре; Всичко ще бъде наред. Вярата може да пее през дните на скръб: Всичко, всичко е наред. На любовта на нашия Отец разчитаме, Исус всяка нужда снабдява; Или в живота, или в умирането, Всичко трябва да е наред.“