Отче, Твоето име ще благославят душите ни като деца, научени от благодатта, Издигни сърцата ни в правда и радост пред Твоето лице. Сладка е увереността, която ни даваш, макар и високо над нашите похвали; сърцата ни прибягват към мястото, където живееш в небесните лъчи. Там, в целта на Твоята любов, сега е подготвено нашето място, като синове на Онзи, който е горе, Който е споделил всички наши скърби. Вечните векове ще разказват за богатството на Твоята благодат, за онези, които с Твоя Син ще споделят вечното място на син. Все още отсъстващи, ние почиваме с надежда, вървейки по пустинния път, очаквайки Онзи, който ни издига отвъд силата на смъртта.