Всички, които са изучавали Псалми, трябва да са забелязали много молитви в тях, които Божиите деца би било добре да направят свои собствени за постоянна лична употреба. От тях избирам седем, които са жизненоважни за всеки вярващ.
- "Поддържай стъпките ми в Твоите пътеки, за да не се подхлъзнат стъпките ми" (Пс. 17:5). Обграден от примки и капани, колко лесно се подхлъзва кракът. Колко бързо "стъпките" ни се отклоняват от "Неговите пътеки", когато човек напусне закрилящата атмосфера на частната молитва! Нека подредим тези думи пред очите на ума си, като ги имаме винаги под ръка. Защото само ако Неговото слово пребъдва в нас, ще можем да устоим в този зъл ден. "Господи, пази ме в Твоите пътеки."
- "Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Тебе, Господи, моя сила и мой Изкупител." ( Псалм 19:14) Последният стих на Псалм 19 предоставя тази втора молба, която е съсредоточена около нашите "думи" и "размишления" и изразява желанието на онези, за които Христос е скъпоценен. Тъй като това, което казваме, до голяма степен е плод на това, което мислим, колко необходимо е "вътрешното ни аз" да бъде угодно на Него. Само така външният израз (речта) ще бъде достоен за онези, които са призвани да бъдат светии на живия Бог.
- "Покажи ми пътищата Си, Господи, научи ме на Твоите пътеки" (Пс. 25:4). Въпреки че знаем нещо за Божиите мисли за нещата, ние сме много склонни да се обърнем към собствената си гледна точка. Трябва да се върнем, за да ни бъдат показани "Неговите пътища" - как Той действа и ще действа по отношение на всички объркващи проблеми наоколо - и да бъдем научени наново на "Неговите пътеки", за да можем, схващайки Неговата цел, виждайки ясно крайния въпрос, да вървим уверено и сигурно по "добрия път", по който Той иска да вървим.
- "О, Господи, отвори устните ми; и устата ми ще покажат Твоята хвала" (Пс. 51:15). Не само при публични случаи, но и в личния живот това е от съществено значение - устните да бъдат отворени от Господ. Ако Той само докосне устните, те ще се раздвижат, за да произнесат Неговата хвала и да разкажат за всички Негови чудни дела.
- "Отвори очите ми, за да видя чудни неща от Твоя закон" (Пс. 119:18). Всеки път, когато четем Библията, всеки път, когато размишляваме над нейната скъпоценна страница, ние се нуждаем от Светия Дух (Божествения Автор), за да ни даде видение за Христос, който взема Неговите неща и ни ги показва.
- "Отвърни очите ми от гледане на суета; и съживи ме в Твоя път" (Пс. 119:37). Срещани на всяка крачка от блясъка и очарованието на този свят, колко е необходимо погледът ни да бъде откъснат от видимите неща (временни и преходни) и да бъде прикован по-здраво към (засега) невидимите и вечните.
- "Постави, Господи, стража пред устата ми; пази вратата на устните ми." Седмата молитва в Псалм 141:3 е може би най-необходимата молитва от всички. Прибързаната дума, незащитеното изказване, глупавият израз - колко лесно се изричат! Ако един толкова кротък човек като Мойсей е говорил необмислено с устните си, колко необходимо е всеки християнин да проявява по-голяма бдителност в тази насока! Ежедневно, ежечасно, трябва да възприемаме и използваме думите, иначе езикът (този малък, но непокорен член) със сигурност ще ни накара да се препънем.
Нека отново да разгледаме тези седем молби. Всички те са свързани с ежедневието на живота: не можем да се лишим от нито една от тях. Нека често ги изричаме не само когато нуждата е очевидна и належаща, но дори и преди първия знак за опасност. „Спокойните морета имат своята опасност“ е истина, която често се пренебрегва, и единственият безопасен начин е да култивираме навика „да се молим винаги“.