В Новия завет се говори за три неща, които имат „голяма цена“ или са много скъпи.
- Алабастровата кутийка с миро, която Мария изляла върху личността на Господа с оглед на погребението Му; а интелигентността на любовта и преклонението, които се криели зад този акт, били толкова изключително ценни в оценката на Господа, че Той постановил тогава и там: "Което и да е Евангелие да се проповядва по целия свят, там ще се разказва и това, което направиха тези жени, за спомен от нея."
- Перлата с голяма цена, която е църквата, и за която, и за да я осигури за Себе Си, Господ, търговецът, продаде всичко, което имаше, такава беше нейната неувяхваща красота в Неговите очи.
- Никой - за нея четем, че "пред Бога е с голяма цена" (1 Петр. 3:4).
За никоя служба, която хората могат да извършат, не е казано такова нещо, за никой труд или труженик нямаме такава възхвала; тя е благоуханна за Бога, както мирото на Мария, тя е красива в Неговите очи, както църквата в очите на Христос. Какво могат да желаят християнските жени повече от това?
Тук има нещо, което умението на парфюмериста не може да произведе, тук има окрашение, което никой бижутер не може да измисли, тук има красота, която надминава всичко, което изкуството или природата могат да покажат, и тя е трайна, защото това, което е скъпоценно пред Бога, Той ще го запази завинаги.
И това е в обсега на всяка християнка.
Защо трябва да търсят голяма публичност в службата или известност в очите на хората? Нека размишляват над това Божие слово и да се заемат с това, и когато развият и покажат този кротък и тих дух, те ще бъдат полезни за другите, защото са ценни за Бога, по-скоро с това, което са, отколкото с това, което правят.
Ние не правим малко от службата, като правим много от това. Жените служеха на Господа. Фива беше служителка на църквата и помощница на мнозина, а жените се трудеха с Павел в благовестието - всичко е правилно и добро на мястото си.
но кроткият и тих дух превъзхожда всичко, той е с голяма цена пред Бога.