За един астроном се разказва, че бил толкова погълнат от необятността на творението, че почувствал, че Бог не може да прояви никакъв интерес към него, мъничкия атом, за който се смятал. Когато телескопът му разкрил пред учудените му очи светове, в много случаи по-големи от нашето слънце, той бил поразен и започнал да губи вяра.
След известно време астрономът гледаше през микроскоп. Когато видял невидимо с просто око мъничко същество, което се разхождало в една капка вода в радостта от живота, вярата му отново се възродила; той си помислил, че щом Бог може да се грижи за такова мъничко същество, може да се грижи и за него.
Ах! ако само беше чел внимателно Библията, можеше да си спести срива на вярата си, а възраждането на вярата му щеше да е на по-сигурна основа от наблюдението на съвсем дребните красоти, които разкрива микроскопът.
Вероятно има много изпитани Божии светии, които под натиска на обстоятелствата започват да се питат дали Бог се грижи за тях. Славата на Бога е, че Той е достатъчен както за най-малките, така и за най-обширните неща.
По правило великите хора се грижат за великите неща, а малките неща оставят на грижите на малките хора. Има хора, които могат да се грижат само за малките неща и не са способни да се грижат за големите. Колко благословено е да се обърнем към нашия Бог и да знаем, че докато Той поддържа могъщата вселена, за чиито огромни мащаби човек знае твърде малко, Той забелязва падащата сълза на Своя светец. Псалмистът може да каже: „Ти разказваш за моите странствания; слагаш сълзите ми в Твоята бутилка; не са ли те в Твоята книга?“ (Пс. 56:8).
Когато Господ даде Своето поръчение на учениците Си и им показа, че ще дойде ден, когато техните преследвачи ще се опитат да ги убият и ще успеят, както твърде добре знаем, Той им каза: „Не се ли продават две врабчета за пет жълтици, и нито едно от тях не се забравя пред Бога?“ Врабчето е толкова безполезно, че ако клиентът купува на стойност два фартинга, в него ще бъде хвърлена допълнителна птица! Тогава на учениците беше напомнено, че те са по-ценни от много врабчета и че всички косми на главата им са преброени. Колко чудно е, че Бог може да се грижи за такива подробности, но в това е славата на Бога, че е така!
Отново четем: „Погледнете небесните птици: защото те не сеят, нито жънат, нито събират в хамбари; но вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие много по-добри от тях?“ (Мат. 6:26). Отново ни е казано да „разгледаме полските лилии, как растат; те не се трудят, нито предат; и пак ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не беше облечен като една от тях. Затова, ако Бог така облича полската трева, която днес е, а утре се хвърля в пещта, няма ли много повече да облече вас, о, маловерци?“ (Мат. 6:28-30).
Колко окуражаващо е да се спрем на тези пасажи от Писанието. Как утешават сърцето и насърчават Божия светец да се довери на Неговата грижа, която обхваща поддържането на вселената и нуждите на нищожното врабче или полската трева, която днес е, а утре бива хвърлена в пещта. Колко повече Той ще се грижи за Своя народ, изкупен с кръвта Си. Интересно е да се отбележи, че когато Бог записва първоначалното сътворение, Той го прави в един стих от десет думи (Ге. 1:1). Когато описва произхода на звездите, които с милионите си звезди обсипват необятното пространство, Той го прави с пет думи: „Той направи и звездите“ (Ге. 1:16).
И след това откриваме не по-малко от тринадесет глави, посветени на историята на един човек - Авраам, освен обилните намеци за него в не по-малко от десет новозаветни книги, а именно Римляни, Галатяни, Евреи и Яков.
И все пак в очите на астронома тази Земя е само една прашинка във Вселената, а Авраам - мъничък атом в тази прашинка. Как би могъл великият Бог на небето да обърне внимание на такава пълна незначителност? И все пак четем: „Бог на славата се яви на нашия баща Авраам“ (Деяния 7:2).
Той е бил само беден идолопоклонник в Ур Халдейски, но когато познава Бога като Бог на славата, всичко за него се променя. Той стои като пример за всички нас. Той е изворът на обещанието за вяра. Не е необходимо да навлизаме в подробности за живота на Авраам. За нашата цел е достатъчно да го споменем.
Моралните неща са по-велики от материалните. Човекът в крайна сметка е по-велик от цялата материална вселена. Неодушевеното творение не може да общува с Бога. Човекът може. В това се състои неговото величие, дадено от Бога, и неговата отговорност. Това поставя в перспектива ужасната разруха на грехопадението. Безкрайно тъжно е да се види как необновените хора живеят като животните под тях, тъй като не усещат Божиите претенции, а нерядко и яростно се противопоставят на Бога, от Когото получават всичко, което притежават като живот - здраве, храна, подслон. Мъдростта в най-скромния светец - дадена от Бога - е повече от диадема от блестящи диаманти в главата на горда императрица. Следният красноречив пасаж от книгата Йов доказва това: ( прочети Йов 28:12-19)
Не си ли извличаме поука от това? Бог не ни обяснява астрономията, химията или хиляда и едно неща, които представляват голям интерес, но Той ни разказва надълго и нашироко за делата Си с един човек - Йов - в книгата, наречена на негово име, състояща се от четиридесет и две глави; Той ни дава да разберем за наша полза упражненията на Неговите светии в техните беди и проблеми, както се вижда от сто и петдесетте Псалми, които представляват специална част от Писанието.
Преди всичко, не разполагаме ли с удивителния факт, че „могъщият Бог, вечният Отец“ (Ис. 9. 6) трябва да се сниши до човешкото състояние, за да благослови човека и да го въведе във висините на благословението, които ще блестят през вечните векове, когато огромната вселена, която виждаме, ще е изпълнила своето предназначение и ще е изгорена?
И така, завършваме нашето размишление с величествения стих: „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни даде с Него и всичко даром?“ (Римляни 8:32). Неговата любов се проявява както когато ни дава скърби, така и когато ни дава радост, когато ни дава облаци, така и когато ни дава слънце. Така че ние отговаряме на въпроса от нашето заглавие: „Грижи ли се Бог за мен?“ с категоричното, обожаващо, покланящо се ДА!