„И ето, с Него говориха двама мъже, които бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Той щеше да извърши в Йерусалим“ (Лк. 9:30).
Каква тема! Неговата смърт! Излизането от този живот на Божия Син! Тя заема небето и е достойна тема за това високо и свято място, защото Този, Който щеше да извърши смъртта Му, беше Господ на небето. Ангелските войнства Му се поклониха при влизането Му в света, защото когато Бог въведе Първородния в света, Той каза: „Нека Му се поклонят всички Божии ангели“. Те бяха следили Неговия смирен път, защото Той, Който беше Бог, проявен в плът, беше „видян от ангелите“, и сега, когато трябваше да направи Своето излизане от света, те сигурно бяха погълнати от този факт. Той се готвеше да се върне на небето, при Своя Отец, не такъв, какъвто е бил, преди да бъдат положени основите на земята (макар че по отношение на Своята личност Той не преставаше да бъде това, което винаги е бил - Син в Божеството), а като станал човек за изпълнение на цялата Божия воля. Какво очакване трябва да е имало сред Божиите ангели с оглед на Неговото завръщане, и все пак начинът на Неговото излизане от земята трябва да е бил дълбока тайна и чудо за тях, те трябва да са „искали да погледнат [в него]“ (1 Пе 1:12). Можеха ли да го разберат? Съмнявам се, защото ангелите не умират, а Неговото излизане от земята трябваше да стане чрез смърт. Тогава не ангели се появиха в слава, за да разговарят с Него в тази голяма криза в земния Му живот, а хора - двама мъже, които бяха достигналиот другата страна на смъртта, Мойсей и Илия.
Всеки от тях беше имал своя изход, едновременно уникален и прекрасен, когато настъпи времето за тях да излязат. Никога преди, нито след това човек не е умирал така, както умира Мойсей. Той беше на сто и двадесет години, но окото му не беше помръкнало, нито природната му сила беше намаляла. И когато настъпи времето за неговото заминаване, Бог не позволи на хората, които той бе водил с такова търпение и вярност, да видят каквото и да било намаляване на силите му. Със звънливи тонове той произнесе онзи велик благослов над народа: „Вечният Бог е твое убежище и отдолу са вечните ръце. Щастлив си ти, Израилю! Кой е подобен на теб, народ, спасен от Господа, щит на твоята помощ и меч на твоето превъзходство? Твоите врагове ще дойдат при теб с гърчове; и ти ще стъпчеш високите им места“. След това Господ го изведе на върха на Писга, за да види обетованата земя такава, каквато я виждаше, и там със собствената Си ръка затвори очите му в смъртта. Сатана пожела да получи тялото му, когато животът бе излязъл от него, с каква цел не можем да кажем, но Михаил, великият княз, който защитава Израил, триумфално му се противопостави и там, в Моавската земя, далеч от човешките обиталища, той бе погребан от Бога и никой не знае гроба му до днес. Това беше благородна кончина, венец на благороден живот - Божието „Браво!“ за един добър и верен слуга, защото Бог си спомни в този час за всичките му трудове и скъпоценна в очите на Господа беше смъртта на Мойсей, Божия светец.
А също и Илия, какъв изход беше неговият! От другата страна на Йордан, с един верен другар до себе си, Елисей, който трябваше да го наследи като Божи пророк за народа, и с петдесет синове на пророците, стоящи отдалеч като очевидци на събитието, той беше грабнат на небето във вихрушка, придружен от огнена колесница и огнени коне. По този начин Бог постави Своя печат върху службата на Своя служител, така че дори и хората да не бяха променени от всичките му думи и действия на сила, те все пак можеха да повярват, че сред тях е имало Божий пророк. Никога преди или след това човек не е имал такова изгнание.
Но не за собствения си изход говореха тези двама мъже, докато стояха на светия хълм със своя Господ - те имаха по-велика и по-прекрасна тема. За нито един от тях не можеше да се каже, че е осъществил своето изхождане, нито пък това можеше да се каже за някой друг човек. Всеки човек е принуден по причина на смъртта да прекрати земното си управление, тъй като никой не е свободен от провал и грях, дори и ако, както в случая с Илия, верността му е била ознаменувана с уникално излизане, но Исус е можел да продължи да живее, защото в Него не е имало провал.
Тези двама велики мъже са били подложени на тежки изпитания и са се провалили, и то в най-силните страни на характера си. Мойсей, най-кроткият човек на цялата земя, накрая изгубил самообладание и не почел Бога пред народа. Елиас, най-смелият човек на вярата, който някога се е застъпвал за Бога, избяга от поста си под заплахата на една идолопоклонничка. Може да се каже, че животът им беше прекъснат; те не изпълниха мисията на живота си, да не говорим за изхода, тъй като Мойсей не въведе народа в земята, а Илия не успя да го върне към Бога. Те дадоха път на други да поемат делото, което те бяха оставили недовършено. И все пак смъртта нямаше да има жило за Мойсей, тъй като Бог в голямо състрадание затвори очите на Своя слуга и приятел и прибра духа му при Себе Си; и гробът нямаше победа над Илия, тъй като той беше грабнат на небето от ангелска сила. Но ако силите на тъмнината не успяха да триумфират над тези Божии мъже при тяхното излизане, то беше заради смъртта, която Господ извърши след това, и те добре щяха да го знаят, тъй като разговаряха с Него за това. Да, Мойсей се провали, а Илия се обезсърчи, но за Исус беше написано: „Той няма да се провали, нито ще се обезсърчи“. Бог трябваше да смъмри и двамата си видни служители, но за Исус Той каза: „Ето Моят Слуга, когото избрах; Моят Възлюбен, в когото душата Ми благоволи!“
Никой Докато стоеше на Светата планина, целият път лежеше пред Него. Докато учениците Му мечтаеха за престола, Той гледаше кръста и виждаше пътя към него обсаден и преграден от враждебни сили. Там беше омразата на хората към Бога - омраза, която щеше да се събере и да стовари върху Него целия позор, който беше възможно да измислят; там бяха и силите на мрака, събрани в един отчаян опит да Го смажат. Имаше нещо повече от това, много повече, защото за да бъдат изкупени хората, трябваше да се плати цена, цена, която не можеше да се изчисли от никого: Душата Му беше принесена в жертва за грях. Докато гледаше всичко това, славата беше толкова близо: една крачка и Той щеше да бъде там, и то достоен да бъде там, но не за това по това време беше дошъл. Беше дошъл да извърши смъртта Си в Йерусалим и Той обърна гръб на славата, насочи лицето Си към Йерусалим и заговори за смъртта Си, която трябваше да извърши там.
Нищо чудно, че от превъзходната слава се чу гласът на Отца, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син: чуйте Го“. Това е, което желаем да направим, и затова Го следваме до осъществяването на смъртта Му, защото Той е говорил чрез смъртта Си, както не е могъл да говори чрез живота Си; именно чрез кръста Си Той ни е разказал цялата Божия любов. Защото „Бог препоръчва Своята любов към нас с това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“.
Но колко различен е Неговият изход от този на Мойсей и Илия. Те излязоха внезапно, от живот, изпълнен с изпитания и труд, за да си починат в Бога; те се уповаваха на Бога и в часа на своето излизане не се смутиха; но колко различно беше с Него, когато дойде Неговият час и Той понесе кръста Си на Голгота:
Виждаме Го там презрян от хората, не с венец, а с тръни, разпънат на кръст със злодеи, чашата на срама Му пълна до ръба.
Любими и приятели стоят далеч, не смеят да се приближат до Кръста; а врагове го заобикалят и се стремят да го укорят.
Чуваме съкрушените Му викове, но за Неговата нужда небесата са безмълвни, Никой ангел не може да Му се притече на помощ, Никаква помощ отгоре не може да дойде.
Болка и скръб са Му били поднесени, горчивата чаша на скръбта, мракът на смъртта без облекчение Няма светлина горе, няма помощ долу.
Но ние знаем защо е така. Той ни обичаше и беше дошъл да ни спаси, и никой не Му отне живота. Той го даде от Себе Си. Като агне, водено на заколение, Той се подчини на враговете Си, за да може от кръста да възвести Божията любов и чрез кръста да изкупи душите ни.
Виждаме Го там Заместник за нашите престъпления, за да изкупи вината ни; на Него Бог вмени вината ни и там Той понесе сам Божия гняв;
За да можем ние, простени и освободени - Изкупени от греха и всяко беззаконие с Неговата най-скъпоценна кръв - да намерим мир и радост в Бога.
Заради радостта, която Му беше отредена, Той понесе кръста, като презря срама, и влезе в славата Си. Той е извършил Своя изход, и то по такъв начин, че Бог да бъде прославен, врагът да бъде победен и душите ни да бъдат спасени. И сега чрез проповядването на Евангелието Той събира от този свят народ за Своето име и невеста за Своята вечна радост. И ние сме били арестувани и спасени чрез Евангелието; добре бихме могли да говорим за Неговата смърт, която Той извърши в Йерусалим, да пеем за нея и да възхваляваме Името Му за нея сега, както със сигурност ще направим, когато Го видим в Неговата слава.