Група пионери пътуват на запад с покрит вагон. Един ден те с ужас виждат в далечината дълга линия от дим и пламък, която се простира на километри през прерията. Сухата трева била в пламъци и адът бързо се приближавал към тях. Реката, която бяха пресекли предишния ден, нямаше да им помогне, тъй като нямаше да могат да се върнат навреме до нея. Един човек обаче знаеше какво да направи. Той заповядал да запалят тревата зад тях. След това, когато почвата изстинала, целият отряд се върнал на нея. Хората наблюдаваха уплашено как пламъкът се насочва към тях. Едно малко момиченце извика ужасено: „Сигурен ли си, че няма да изгорим?“ Водачът отговори: „Дете мое, ние сме в абсолютна безопасност, тук нищо не може да ни навреди, защото стоим върху изгоряла площ, където пламъците вече са си свършили работата“ .
Огънят на свещения Божи гняв срещу греха слезе върху Исус Христос в деня, когато Той умря на кръста. Неговите собствени думи: „Свърши се“ и възкресението Му от гроба ни предоставят непогрешимо доказателство, че Той е платил изцяло цената за нашия грях.
„Ако изповядаш с устата си Господа Исуса и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш СПАСЕН“ (Римляни 10:9).
Скъпи приятелю, като вярваш в Господ Исус Христос, не е нужно да се страхуваш от смъртта и от последващия съд. В позиционно отношение сега сте безопасно настанени „в небесни места в Христос Исус“ (Ефес. 2:6), Ние Нека това бъде вашата утеха; вие стоите в безопасност „там, където е бил огънят“.