След като стигаме до момента, в който Рут се намира в нозете на Вооз, историята естествено се занимава повече с това, което прави Вооз. Той работи, за да задоволи желанията, които любовта и благодатта му са породили, но ще работи и за удовлетворяване на собственото си сърце. Всичко това извежда пред нас далеч по-дълбоката тайна на Христос и Неговите желания за Църквата Му. Нищо няма да задоволи сърцето Му, освен да има Своите светии с Него и като Него. Неговата любов трябва да има компанията на Своите възлюбени. Ние отиваме на небето, защото любовта ни иска там. Не задоволява сърцето на бащата да махне парцалите от блудния син и да задоволи нуждите му: той трябва да го има в собствената си компания, подходяща за неговото присъствие, с най-добрата дреха, с обувки на краката и с пръстен на ръката. Не задоволява и сърцето на Христос да ни избави от съда и да ни очисти от греховете ни, но Той трябва да ни има при себе си и като Него.
- С тази цел Той събираше душите около Себе Си, докато преминаваше през този свят, защото когато призова дванадесетте, това беше преди всичко, за да бъдат "с Него" (Мк. 3:14).
- За това Той се молеше, когато каза: "Отче, искам и тези, които Ми дадеш, да бъдат с Мен там, където съм Аз."
- За това Той умря, за да "живеем заедно с Него, независимо дали се събуждаме, или спим" (1 Тим. 5:10).
- С тази цел Той служи на Своя народ днес, като умива нозете ни, за да имаме дял с Него.
- Точно тази цел има предвид Той, когато приспива някой от Своите светии, за да си отиде и да бъде "с Христос" .
- И когато най-сетне Господ дойде в облаците, за да ни призове у дома, това е, за да ни приеме при Себе Си, за да можем и ние да бъдем там, където е Той, "до века с Господа" .
Ето я тогава благословената истина, която научаваме в нозете Му. Не само, че ние Го искаме, но и че Той ни иска. Малко чудо е, че ние Го искаме, но вечно чудо е, че Той ни иска. Мнозина научават в нозете Му, че Той може да се откаже от всички наши услуги, но не може да се справи без нас самите. „Аз съм на моя възлюбен и Неговото желание е към мен“ - това е великата и славна истина, която научаваме в нозете Му. И така, Рут ни разказва за същата тази истина, защото в нозете на Вооз тя научава не само, че копнее за Вооз, но и че Вооз копнее за нея. И след като е научила това, тя може да „седи спокойно“ и да чака Вооз да свърши делото (ст. 18).
Дълбоко значим е начинът, който Вооз предприема, за да осигури покой и удовлетворение за собственото си сърце и за сърцето на Рут. Налице е това, което той прави с Рут, последвано от работата, която той върши за Рут. Във втора глава той спечелва нейната обич; в трета глава ѝ дава свято дръзновение да задоволи спечелената обич.
Първо, след като е отказала всички други и е последвала Вооз, тя е уверена в благословението: „Благословена да бъдеш ти“ (ст. 10). Второ, той премахва всяка следа от страх от сърцето ѝ, като казва: „Не се страхувай“ (ст. 11). След това тя е уверена, че всяка пречка за изпълнението на всички негови намерения ще бъде преодоляна (ст. 12-13). Междувременно Той богато снабдява всички нейни нужди. Дава ѝ шест мери ечемик. Когато търси собствената си благословия, тя получава една мера ечемик (2:17); когато търси самия Вооз, тя получава „шест мери ечемик“. Но все пак това са само „шест“, а не седем, пълното число. Никакво количество ечемик не може да даде пълно удовлетворение.
Така е, че Господ действа със Своите днес. Нима няма специално благословение за онези, които са научили великата тайна, че Господ ни иска за Себе Си? Не премахва ли това всякакъв страх, не ни ли дава свято дръзновение и не уверява ли сърцата ни, че никаква пречка не може да застане на пътя на изпълнението на Неговата цел за нас? Междувременно Той удовлетворява всяка наша нужда и така ни дава възможност, подобно на Рут, да „седим спокойно“ със съзнанието, че Той няма да се успокои, докато не завърши започнатото. „Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го извърши до деня на Исус Христос“ (Фил. 1:6).