„И Господ каза на Исус Навиев: Стани; защо лежиш на лицето си? Израил е съгрешил… И така, Исус Навиев стана рано сутринта и доведе Израил по племената им… И Исус Навиев каза: Защо ни смущаваш? Господ ще те смути днес“ (Йос. 7:10-11, 16, 25).
Няма Изход 12 описва отделно лице, отхвърлящо квас: „ще ядете безквасни хлябове“ (ст. 15); семейства, отхвърлящи квас: „махнете кваса от къщите си“ (ст. 15); и общество от Божия народ, отхвърлящо квас: „във всичките си жилища ще ядете безквасни хлябове“ (ст. 20). Всички би трябвало да сме запознати с кваса като символ на злото, но готови ли сме да се справим без него - да го отхвърлим във всяка сфера и да „отлъчим всеки, който яде квасен хляб“ (ст. 15)?
Братя, макар че Господ е допуснал проблемите, водещи до срив и разруха, той не ги е въвел; и докато не се справим с познатите трудности, не може да има истинско покаяние. Може да има много благочестива скръб, но са необходими действия, за да се осъществи истинско отвръщане. Може да има искрено смирение, изповед и покаяние като отделни хора и в домовете, но има ли готовност да се отстоява истината и да се ходи в истината в местните събрания?
Тук е ядрото на повечето трудности: нежелание да обидим приятелите си, нежелание да обидим роднините си, нежелание да обидим братята си, но пълна готовност да обидим Господа. Светостта на Божия дом трябва да се поддържа - от всеки вярващ - и ако не го правят, свещта ще бъде премахната (Откр. 2:5) и, ако използваме илюстрация от думите на Соломон, „този дом, който е висок, ще бъде за учудване на всеки, който минава покрай него, така че той ще каже: Защо Господ направи така с тази земя и с този дом? А те ще кажат: Защото оставиха Господа, Бога на бащите си… Затова Той докара върху тях всичкото това зло“ (2 гл. 7:21-22).
Добра илюстрация на покаянието намираме в Лука 15: синът осъзнава провала и състоянието си и го изповядва в сърцето си; след това изоставя свинете, мръсотията и далечната страна, идва при баща си и се изповядва - идва да се подчини на властта на баща си и да се подчини на управлението в бащиния си дом. Когато стигна до баща си, той вече беше чист - защото баща му извика най-добрата дреха, пръстена и сандалите, за да го облече - тогава дойде радостта.