2 Коринтяни 3
Бих искал да ви говоря за буквите и за това какво можем да разберем под употребата на тази дума в Писанието. Може би ще групираме мислите си около четири или пет заглавия.
- Писмото се изпраща от някого.
- Писмото е изпратено до някого.
- Писмото е съобщение за нещо.
- Писмото е написано върху някакъв материал.
- Как може да се запази яснотата и разбираемостта на съобщението?
Идеята за писмото е поставена пред нас тук по два начина. Трябва да мислим за Христос като за писмо, написано върху сърцата на вярващите; в конкретния случай - върху сърцата на християните от Коринт. Второ, така написаното писмо е предназначено да предаде послание, което да бъде прочетено от други хора. В тези стихове могат да се видят и някои други аспекти на този въпрос, но ние ще ограничим мислите си до четирите или петте предложени теми.
1. Тук имам едно писмо, което ми беше изпратено от един приятел. Има едно любопитно нещо в нашите писма в Европа; трябва да прочетеш писмото докрай, за да разбереш кой го е написал. Писмото започва с „Уважаеми Йоан“, но аз откривам кой ми е изпратил писмото едва когато прочета подписа в края му. В много африкански страни, както и в библейските писма, пишещият ви казва в началото кой е той: „Павел, апостол на Исус Христос…“ и т.н. Бог, чрез Своя Дух, е написал писмо в сърцата на Своя народ, (ст. 3) и Той е този, който е изпратил писмото. Трябва да отбележим, че съществителното писмо или послание е в единствено число. Не се предполага, че ние поотделно сме писма, а че сме, мислени заедно, послание от Бога. Никой от нас сам по себе си не е способен да предаде това послание; като сме заедно, ние образуваме посланието.
Поотделно можем да бъдем мислени като герои в посланието, всеки от които допринася със своята част за посланието като цяло. Интересен е фактът, че нашето английско произведение „character“ произлиза от гръцката дума „характер“, която означава изрязвам или гравирам. Тя започнала да означава матрица, а в крайна сметка и буква, използвана в писмеността, и така писмото било написано, гравирано или отпечатано. Напечатаният символ е образът на матрицата или печата, който го е отпечатал. Така че, въпреки че може да не сте виждали печата, отпечатаният символ ви дава доста ясна представа какъв е. И така, писмото, предадено от светиите в Коринт, е изпратено до гражданите на Коринт. Когато си помислим, че това се отнася за нас днес, където и да се намираме, то ни носи дълбоко чувство за отговорност. Посланието, което е написано върху нас, е Божие послание; Той е неговият автор. Никой никога не е виждал Бога, но ти и аз като герои в Неговото писмо носим Неговия отпечатък и заедно съставляваме Неговото послание към нашите ближни. Те не са в състояние да Го видят, но виждат нас и Той е написал посланието Си в сърцата ни с цел то да бъде видяно в живота ни от другите. На всички нас трябва да ни е ясно, че каквото ценим в сърцата си, със сигурност ще има дълбок ефект върху живота ни. Много е страхотно да се замислим за това и със сигурност би ни сдухало, ако сме склонни да бъдем донякъде високомерни, но на нашия Бог му е харесало да направи съобщение чрез нас до нашите ближни.
2. Изпраща се писмо до някого. В случая с братята в Коринт посланието е за хората от града и околностите му. Понякога говорим за „получаване на посланието“. Хората в околностите на Солун получиха посланието, което Бог им изпрати чрез новопокръстените братя там. От тази група мъже и жени словото на Господ прозвуча в цяла Македония, Ахая и в по-далечни места. В Деяния 11 четем, че за първи път учениците са наречени християни в Антиохия. Хората там са разбрали посланието. Тези вярващи толкова точно представяли Христос като Негово послание към тях, че светиите започнали да се наричат християни, Христови последователи. Жителите на Антиохия никога не били виждали Господ Исус, но Неговото свидетелство се носело надалеч и всички знаели за Човека, който бил разпнат в Йерусалим, и какъв бил Неговият характер. Беше ясно, че учениците в Антиохия приличат на своя Господ, затова ги нарекоха християни.
Много е възможно това да е било замислено като лек каламбур или израз на презрение, но то е подхождало на светиите в Антиохия и те са го понасяли с удоволствие. Подобно на своя Господ, те били в света, но били свободни от покварата, която изобилствала в обществото около тях. В събранията си те бяха под контрола на Духа; хората бяха под Неговата власт, обявяваха Божието благовестие и се ръководеха от истината. Сестрите бяха контролирани от истината и не се подчиняваха на условностите или практиките на езическия свят по такъв начин, че да покажат, че Бог е сред тях на истина. Хората разбираха посланието не просто, че са различни или странни, а че са последователи на Човека от Голгота и че животът им е контролиран и оформен от Него. Варнава и Савел се събираха с братята там в продължение на цяла година и заедно с други служители ги учеха на истината. Очевидно е, че те не са били просто слушатели на истината, а са реагирали положително на нея и че Христовият характер е бил развит у тях по забележителен начин.
Ако можем да помислим за момент за отделна личност, това може да се види и в случая със Стефан. Неговият принос към Божията вест в Йерусалим може да се види ясно в живота му; толкова ясно, че никой не би могъл да го сбърка. Те видяха лицето му като лице на ангел и когато в яростния си гняв положиха насилствени ръце върху него, реакцията му беше така управлявана от Христовия Дух, че е била отбелязвана и коментирана в продължение на векове. „Не им приписвайте този грях“ - това беше молбата на умиращия от победа мъченик. Но неговата молба е част от местното „послание“. За останалите отбелязаха, че макар да са невежи и необразовани хора, те са с Исус (Деяния 4:13). Като компания те носеха непогрешимата марка на своя Господ и Учител.
Никой Когато Бог е говорил на отците в миналите векове, макар че е говорил по различни начини, в някои случаи с непряка реч, с притчи, с образи или символи, Той е изпращал посланието на Христос.
Когато накрая дойде Синът, Той беше Божието послание към хората. Бог говори в Сина. Откакто Той се върна при Отца и Духа, за да се всели във вярващите, все още Христос е този, който запълва предния план. Господ казва за Духа: „Той ще свидетелства за МЕН“. И така, като създадени да бъдат Божието послание към хората в нашето населено място, това е нашето послание. Трябва да можем да кажем като Павел: „Ние проповядваме Христос и разпнатия Христос“.
Някой Павел мисли за чудото на това, когато пише на коринтяните: „Ние имаме това съкровище в земни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас“ (2 Ко 4:7). В предишния стих Той е казал: „Бог… е възсиял в сърцата ни, за да даде светлината на Божията слава в лицето на Исус Христос“. Обикновено мислим, че това е чудесно благословение за нас; но текстът всъщност гласи: „за да ни озари с блясък Божията слава в лицето на Исус Христос“. Със сигурност ние влизаме в чудесното благословение на това за себе си, но целта е НИЕ да го оставим да блесне в полза на онези, които седят в тъмнина и в сянката на смъртта. Глинените съдове, подобно на стомните на Гедеон, са излишни, за да може светлината да блесне. Мнозина смятат, че именно за стомните на Гедеон е мислел апостолът, когато е написал тези думи. По време на войната християните в силите понякога са наричани „трескавци“. Но ето че светлината в тези стомни на малката Гедеонова армия е успяла да изгрее. Съдовете бяха напукани и счупени.
- И накрая, как може посланието на писмото да бъде запазено ясно, четливо и разбираемо? Разказва се историята на едно момче, което за рождения си ден получило светещ часовник. Няколко седмици след това баща му забелязал, че той сякаш не го използва. Той казал: „О, гледам го, но изглежда вече е загубил блясъка си.“ Баща му казал: „Къде държиш часовника?“ Той отговорил: „Държа го в чекмеджето на тоалетката си, в случай че се повреди по някакъв начин.“ Баща му обяснил, че именно затова е изчезнал блясъкът му. Светещите букви и показалци трябва да се зареждат чрез излагане на светлина, в противен случай те ще престанат да излъчват светлина.
Това би могло да илюстрира какво трябва да знаем за себе си като за Божиите букви. Въпреки че сме получили светлината на това послание веднъж завинаги, ние трябва да я приемаме ежедневно, ежечасно; да презареждаме светилото на божественото послание, което е наша привилегия да носим, за да бъде то свежо, ясно и четливо. Тогава то трябва да бъде и разбираемо. Нека избягваме използването на жаргонни или стереотипни фрази, които може да означават нещо за нас, но може да не предадат никакъв смисъл на онези, които ни слушат. Това, разбира се, се отнася и за всичко, което можем да кажем като свидетелство. Но това, което ще говори по-силно на онези, които ни познават, ще бъде характерът на нашия живот. Тези братя в Антиохия бяха познати по това как живеят. По своя характер те приличаха на Христос. Господ Исус Христос желае ние чрез Неговия Дух да Го представляваме по някакъв начин в нашето населено място. Агностикът Емерсън казал на един съсед, който изповядвал християнството и вечно му досаждал: "Това, което ти ИЗПОЛЗВАШ, ми говори толкова силно, че не мога да чуя какво казваш.