Възкресяването на Лазар от мъртвите е най-яркото изображение на това, което се случва, когато на човек, който е изгубен и мъртъв в греха, се дава вечен живот чрез вяра в Христос. Казано ни е, че когато Исус извикал със силен глас: „Лазаре, излез“мъртвият излязъл от гроба „вързан за ръцете и краката с гробни дрехи, а лицето му беше вързано с кърпа“(Йоан 11:44). Ето едно чудесно чудо, и все пак възкръсналият беше с ръце и крака, вързани като мумия, и с лице, увито с кърпа. Каква картина на мнозина, които наистина са оживели чрез вяра в Христос, но все още не са годни за служба поради някои пречещи остатъци от стария живот, които първо трябва да бъдат отстранени.
Обърнете внимание, че лицето на Лазар е било превързано, което означава, че устата му е била покрита! Това е символ на онези, които, макар и духовно живи, все още имат запушена уста от „гробните дрехи“на светските навици. В много отношения те може да са красноречиви, но в духовните неща мълчат. Ръцете и краката на Лазар също бяха вързани. Това говори за ограничено служене. Много вярващи правят много малко за Господ, защото все още са възпрепятствани от егоистични нагласи и отвличащите грижи на този живот. Те са възпрепятствани в християнското си ходене от онези неща, които са характеризирали „предишното им общуване“ Колко е важно да се отървем от тези окови на света с неговите „измамни страсти“ (Ефесяни 4:22).
Свалянето на гробните дрехи означава да се отървем от пречките за духовната сила като „гняв, ярост, злоба, богохулство, (и) мръсно общуване из (от) устата“(Колосяни 3:8). Само след като сме „отхвърлили… стария човек“на греха и плътта, ще бъдем „годни за употреба от Учителя“(2 Тимотей 2:21).