Отец, Син и Свети Дух
В ден, в който основите на нашата най-свята вяра се атакуват от всички страни и смело се проповядват грешки, разрушаващи самите основи на християнството, всички, които обичат Господа и почитат Неговото Слово, трябва усърдно да „изграждат себе си“ и така да се уверят в „нещата, които са научили“, за да „пребъдват в тях“ (2 Тим. 3:14) и да могат да подадат ръка на другите, които са в опасност да бъдат заблудени от „заблудата на нечестивите“ (2 Петр. 3:17). Знанието от втора ръка е без значение в ден на стрес. Врагът лесно може да изтръгне от нас всяка истина, която се основава само на традиционен авторитет. Само онова, което сме научили от Бога и пазим с вяра и любов, в общението на Светия Дух (2 Тим. 1:13-14), укрепва вътрешния човек и се превръща в щит и меч (Еф. 6:16-17) за воина в деня на битката.
„Безумецът е казал в сърцето си, че няма Бог“ (Пс. 14:1). Атеизмът отрича Неговото съществуване. Деизмът признава Първопричина, но отрича Неговия суверенитет. Агностицизмът казва, че Той е неизвестен и непознаваем. Пантеизмът превръща Бога в част от съществуващите неща, както е в браминизма и други идолопоклоннически системи. Откровение оповестява Живия и Истинен Бог, Неговия характер, делата Му и пътищата Му, и „свидетелството на Господа е сигурно, прави мъдри простите“ (Пс. 19:7). Към Божието слово, единственият ни сигурен водач в Божествените и вечните неща, нека се обръщаме с благоговение.
ЕДИН ИСТИНСКИ БОГ
„Има един Бог“ (1 Тим. 2:4) и „няма друг освен Него“ (Мк. 12:32). Своята слава Той „няма да даде на друг“ (Ис. 42:8). Създател и Причина на всичко съществуващо, материално и духовно, създадено за Него и за Неговото благоволение (Откр. 4:11); Той изисква и претендира за неговата вярност. Вечен, безкраен, всемогъщ, всезнаещ; Бог на светлината и любовта; в Него „живеем и се движим, и имаме своето битие“ (Деяния 17:28).И все пак Той е неизвестен и непознаваем, както по начина на съществуването Си, така и по характера и пътищата Си, освен в случаите, когато благоволи да се открие на човека. По отношение на Него може да се зададе въпросът, както в древността: „Можеш ли чрез търсене да откриеш Бога?“ (Йов 11:7). „Небесата възвестяват славата Божия и небесната твърд показва делото на ръцете Му“ (Пс. 19:1); но Бог е благоволил да се открие именно в Своя Син (Йн. 1:18) и чрез Своето Слово. „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Иисуса Христа, Когото си изпратил“ (Йн. 17:3).
ЕДИН БОГ В ТРИ ЛИЦА
Бог се разкрива в Писанията като един Бог в три Лица, всяко от които е Божествено, еднакво божествено, вечно едно в Битието: не трима богове, а три Лица - Отец, Син и Свети Дух,Триединният Бог, чиято природа и име е Любов. Тази велика истина е добре изразена от Атанасий, благороден свидетел за Бога и вярата в ранната Църква, по времето, когато арианските и савелианските заблуди са отклонили мнозина от истината. Той казва: „Има един Бог в Троица и Троица в Единство, без да се смесват лицата, нито да се разделя същността; защото има едно Лице на Отца, друго на Сина, трето на Светия Дух. Но Божеството на Отца, на Сина и на Светия Дух е едно, славата е равна, величието е съ-вечно.“
Английската дума „Trinity“, която означава „тройка“, не се среща в Писанието, но тя изразява по-точно от всяка друга английска дума тази велика библейска истина за три Лица, но един Бог, истина, която е обявена и отчасти разкрита в Стария завет, но напълно развита и доказана в Новия чрез Въплъщението, Смъртта и Прославата на Сина, както и чрез идването и действието на Духа. Далеч отвъд границите на човешкия ограничен разум, за да я разбере, тя принадлежи на Безкрайния и Вечния, камък за препъване за светските мъдреци, докато вярата приема и се наслаждава на нейната истина. „Никой не познава Сина, освен Отец, и никой не познава Отца, освен Синът“ (Мат. 11:27), и то онзи, на когото Синът пожелае да Го открие. Онова, което „плът и кръв“ никога не биха могли да узнаят за Сина, Отец го открива (Мат. 16:17). Такова познание сега се предава от Духа (1 Ко 2:10-13) чрез Словото (2 Ко 3:17-18). Писанието разкрива всичко, което Бог е сметнал за добре да знаем в сегашното ни състояние относно тази истина, а отвъд това е мъдро да не любопитстваме.
ИЛЮСТРАЦИИ
Илюстрации на тази велика истина могат да се видят в слънчевата светлина, която е бяла, но която, преминавайки през призма, се разделя на трите основни цвята - син, червен и жълт; в човека, създаден по Божий образ, съставен от дух, душа и тяло; и в други неща, които, макар и да свидетелстват за Триединния Бог, техния Създател, трябва да се използват с благоговейно внимание.
Когато Патрик отишъл да проповядва на необразованите езичници в Ирландия, той срещнал големи трудности, за да им разясни истината за Троицата. „Има ли трима богове или един?“, питат те. Объркан, той погледнал към земята, взел един трилистник, който растял в краката му, вдигнал го и казал: „Както в това малко растение има три в едно и едно в три, така е и с Бога.“ Няколко крачки в търсенето на такова познание ни водят до ръба на Безкрайното и Непознаваемото, където не в непочтителна спекулация или нечестив скептицизъм, на който в този момент става жертва озадаченият от разума човек, а в преклонение пред Всемъдрия и Всеблагия Бог, който по този начин разкрива, но и скрива Себе Си, благочестивата и копнееща душа възкликва: „Ето, това са част от Неговите пътища, но колко малка част се чува за Него“ (Йов 26:14).
ТРОИЦА, ДЕЙСТВАЩА В ЕДИНСТВО
В СЪЗДАВАНЕТО- „В (началото) Бог създаде небето и земята“ (Бит. 1:1). Думата „Бог“ е Елохим,множествено число на „Елоах“, обект на поклонение - „сътвори“, приведе в съществуване, от нищото, „небето и земята“. Така във вечното минало, „в началото“, много преди часовникът на времето да тръгне, Вечният, Триединният Бог - Отец, Син и Свети Дух - съжителства и действа в единство в делото на сътворението. Такова е първото изречение на Божията книга: истината, на която тя учи, преминава през нея до края.
В СЛОВОТО, първоначалното сътворение се приписва еднакво на Отца, Сина и Светия Дух (вж. Откр. 4:11; Йн. 1:3; Пс. 104:30). То е от Отца, чрез Сина, чрез Духа. Възникнало от Отца, осъществено чрез Сина, осъществено от Духа, като всеки от тях действа единно и хармонично. Така Божествената цел и път са съвършени, както и тяхното изпълнение. В стих 3, където се разглежда възстановяването на разрушената земя като обиталище за човека, се вижда как Духът лично се движи (вж. Дт. 32:11 за същата дума) или трепти над тъмната, хаотична маса, предвещавайки Своето дело на пробуждане, убеждение и обновление в падналия човек, докато светлината и животът се пораждат чрез словото (2 Ко 4:6). Макар и да не са отчетливо предмет на старозаветното откровение, Личността и действията на Сина (вж. Числ. 32:32; Ис. 63:9; Мал. 3:1) и Духа са напълно разпознати (Ис. 48:16; 61:1), докато в Новия завет пълните проявления, взаимовръзки, хармонични действия и диспенсационни действия на Отец, Син и Свети Дух са ясно обявени и разграничени.
В КРЪЩЕНСКАТА ФОРМУЛАот Мт. 28:19: „кръщавайки ги в името на Отца и Сина и Светия Дух“; в апостолския благослов от 2 Ко. 13:14; и в апокалиптичния поздрав от Откровение 1:4-6, напълно се признава Триединният Бог в цялото му многообразие, равенство и Божество - Божествената чест и Божеството тук, както и другаде, се приписват на всеки от тях (Ро. 9:5; Евр. 1:8; Деяния 5:3-4).Синът претендира за равенство и единство (Йн. 10:30) с Отца (Йн. 5:20), а Словото провъзгласява (Йн. 1:1) Своята вечност, равенство и Божествена Личност. И все пак, в отношенията си Синът е както синовен, така и божествен. Вечно Синът преди всички светове, съ-съществуващ с Отца (Йн. 17:5, 24; Пр. 8:22-31), Неговият „възлюбен“ (Мк. 12:6), в когото е „благоволил“ (Мат. 3:17). Този, Който не е „станал“, а вечно е бил Единороден в лоното на Отца(Йн. 1:18), е бил „изпратен“ (Гал. 4:4), за да изпълни волята на Отца (Йн. 4:34), не по-малко Божествен, но все пак, подчинен на Него, без да върши нищо от Себе Си (Йн. 5:19). Само в това отношение се казва, че Отец е „по-голям“ от Сина (Йн. 14:28), а Синът е „подчинен“ на Отца (1Ко 15:24,28), не в същностни, а в икономически, синовни и диспенсационни отношения.
В ИНКАРНАЦИЯ- Троицата отново се вижда действаща в единство. „Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син“ (Йн. 3:16), а Той, Който някога е бил в „Божия образ“, по Своя воля приема образа на слуга, като казва: „Ето, дойдох да изпълня Твоята воля, Боже“ (Евр. 10:9). В тяло, „приготвено“ от Отца и оформено от Духа (Лк. 1:35), „Бог изпрати Своя Син, станал от жена“ (Гал. 4:4).
В НЕГОВОТО БОЖЕСТВЕНО ЛИЦЕ, Синът Божи, винаги Бог и Човек, две природи в една Личност, винаги Божествен, но винаги съвършен Човек.
В СЛУЖБАТА- При кръщението Си в Йордан Синът се подчинява, Отец говори от откритите небеса и Духът в гълъбовидна форма се спуска (Мат. 3:16-17); докато през цялото Си публично служение Синът винаги е имал Отец със Себе Си (Йн. 8:29) и е вършил всичките Си могъщи дела чрез Духа (Мат. 12:28).
В ИЗКУПЕНИЕТО- Бог Отец, както се казва, е Първоначалният създател на схемата на изкуплението, Дарителят и Изпращачът на Сина; Синът я осъществява като Жертва, Изкупител, Спасител; а Духът свидетелства за пълнотата на това дело (Евр. 10:17). Трите Лица на Божеството, в едно възвишено изложение на Свещеното Слово, са споменати като присъстващи и участващи във великото дело на Голгота, когато „Той (Синът), чрез Вечния Дух, принесе Себе Си без недостатък на Бога“ (Евр. 9:14).
В СПАСЕНИЕТО, избирането, изборът и призивът на спасените се приписват на Бога Отец (Еф. 1.4; 1Пе 1:2; Рим. 8:28); тяхното изкупление, оправдание и мир - на делото на Сина (Еф. 1:7; Деяния 13:39; Ефес. 2:13); тяхното възраждане, освещаване и преобразяване - на Светия Дух (Йн. 3:5; 1 Пе. 1:2; 2 Ко. 3:17-18). Тройната притча от Лука 15, в която пастирът тръгва след скитащите се овце, жената търси изгубеното сребро, а бащата посреща покаялия се и завърнал се блуден син, със сигурност може да разкаже допълнително за дейността на Триединния Бог в спасението на грешника.
В ОБЩЕСТВОТО, достъпа (Еф. 2:18) и поклонението (Евр. 10:19-21; Фил. 3:3, Р.В.) вярващият познава и доказва ефикасността на отворения път, служението на живия Първосвещеник и дадената от Духа сила и компетентност да се „приближава“, да пребъдва в светлината и да върви през живота с Бога. Божествената любов, проявена в дара на Отца (1 Йн. 4:9) и смъртта на Сина (Гал. 2:20), е „пролята“ (Рим. 5:5) в сърцето на вярващия чрез Светия Дух, за да се ползва експериментално от него.
В ЦЪРКВАТА, като Божий дом (1 Тим. 3:15), над който е поставен Синът (Евр. 3:6, Р.В.) и в който живее Духът (Еф. 2:22), цялото управление и действие за богоугодния ред и назидание се поема и осъществява под върховния контрол на Триединния Бог (1 Ко. 12:3-5) чрез хората, но не от тях; и там, където Божественият образец е съобразен и е оставено място за действие на Божествената сила, сега, както и в древността, някои ще трябва да признаят: „Бог наистина е във вас“ (1Ко 14:25).
В СЛАВА- В настъпващото утро на възкресението Духът съживява (Римл. 8:11), Синът приема възкресените и преобразени светии (Ин. 14:3) и ги представя на Отца с преголяма радост (Юда 24). Във Вечното състояние Самият Бог ще бъде със Своя народ (Откр. 21:3); те ще видят лицето на Сина и ще Му служат (Откр. 22:3-4); а от престола на Бога и Агнеца водата на живота, подобно на река - символ на пълнотата на Духа - ще тече вечно (вж. Йн. 7:38-39).
Всичките съвети на Отца претендират за еднаква чест към Сина; цялото сияние на Сина прави славата на Отца известна: от Духа, всепроникващ, Войнства безбройни около Агнеца, непрестанна любов и възхвала неизменни, претендиращи за Великия АЗ СЪМ: Отца, Сина и Духа, Небесните вечни Трима в Едно.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
- В Дт. 6. 4 се казва: "Господ, нашият Бог, е един Господ." Как това се съгласува с един Бог, който е "три в едно"? В еврейския език има две думи, които се превеждат като "един". Първата означава абсолютно и по същество един; втората - един в комбинация. Втората е думата, която е използвана тук, и изразява същата велика истина, която Самият Господ е изрекъл, когато е казал: "Аз и Моят Отец сме едно" (Йн. 10:30).
- В Бит. 1:1 четем: "В началото Бог сътвори", а в Йн. 1:3 и Кол. 1:16 сътворението се приписва на Христос. Как се съгласуват тези твърдения? Лесно. Думата "Бог" в Бит. 1:1 е Елохим, дума в множествено число, Вечният Триединен Бог, който след това казва: "Да направим човека по Наш образ" (ст. 26). Глаголът "създаде" е в единствено число, изразявайки Троицата, действаща в Единство, което е изобилно показано на друго място. Сътворението е еднакво дело на Отца, Сина и Духа. (Вж. Ефес. 3:9; Откр. 4:11; Йов. 26:13).
- Казано е: "Никой никога не е виждал Бога" (Йн. 15). Какво означава това и как се съгласува с Изх. 24:10, където се казва: "Те видяха Бога на Израил"? Бог като Бог, в пълнотата на Своя характер като Бог на Светлината и Любовта, е бил непознат в старозаветните времена и до момента, в който е бил "обявен" от Сина. "В разни времена и по разни начини" (Евр. 1:1) Той се е проявявал в ангелски и други форми, но едва когато Синът се явява, свидетелства: "Който е видял Мене, видял е Отца" (Йн. 14:9). Единствено в Христос, Който е "Образ на невидимия Бог" (Кол. 1:15), "сияние на Неговата слава и изразителен образ на Неговата личност" (Евр. 1:3), Бог е напълно познат.