Думата „тайна“ се среща над двадесет пъти в Новия завет и нито веднъж в Стария. Това е дума, която ни подсказва, че Божиите неща не се разбират по естествен път, а са записани в Писанията, които се разбират само от онези, които имат дара на Светия Божи Дух. Духът има ключа към всяка тайна и ще ги разкрие на Божиите светии, които търсят светлина за тях. Има около петнадесет характерни тайни и ние искаме да говорим за тази, надявайки се, че тя ще бъде слово на утеха за изпитаните и скърбящите сред Божиите светии. По отношение на времето тя ще бъде последната, която ще ни бъде разкрита, както ще видим.
Божията тайна, спомената в Откровение 10, не е същата като Божията тайна, спомената в Колосяни 2. В последното Писание става дума за разгръщане на съвета на Бога, който се е оформил преди началото на времето и като имащ за цел благословението както на езичниците, така и на юдеите. Тук то се отнася до пътищата на Бога и има предвид благословение както за небето, така и за земята. Тайната на Бога в Колосяни започва да се осъществява, когато Христос заема мястото Си в славата отдясно на Бога и Светият Дух слиза върху християнското общество, формира Христос в тях и ги привързва към Него в славата; но тайната в Откровение 10 започва в Едемската градина и няма да бъде завършена до бъдещия свят.Тя е свързана с пътищата на Бога на земята; защо Той допуска злото, страданията и преследванията на Божиите светии. Колко често страдащите светии във всички диспенсации са викали: „Защо? Защо? Защо?“
Понякога Бог е допускал върху светиите да се стоварят обстоятелства, които са пораждали мъчителния вик към Бога: „Защо това е допуснато в моя живот?“ "Защо? И все пак не е бил даден никакъв отговор, никакво решение на техния проблем. Можем да се запитаме: „Ще има ли някога отговор, ще има ли развръзка от страна на Бога за това защо е допуснал тези мъчителни неща да засегнат Неговия народ?“
Имаме уверението, че всичко ще бъде разкрито и ще се види, че цялото зло, което е било допуснато в този свят, има отговор. Това се преподава в пасажа, на който обърнахме внимание. Това, че този пасаж има универсален характер, е очевидно, но макар да включва всички неща, ние имаме предвид да говорим за него така, както той ни засяга днес. Не може да има съмнение, че ще видим всичко разкрито на Христовото съдилище; но земните светии и светът като цяло няма да видят това разкриване до момента, към който се отнася този пасаж.
Понякога сме били озадачени, когато сме отчитали злините, които са били извършени в този свят, и може би сме се чудили защо Бог е допуснал те да се случат. Всичко е свързано с този пасаж, защото ще видим, че той е свързан със свидетелството на Бога чрез пророците и светиите от всички диспенсации.
Бог винаги е давал свидетелство, че ще донесе благословение на тази земя въпреки всички зли влияния, които изобилстват. Може да е изглеждало, че Бог е забравил Своите обещания, докато сме чакали в търпение в този ден на очевидно забавяне. Но ние сме напълно сигурни, че ако Бог е обещал определени неща, Той със сигурност ще ги осъществи в Своето време, а не според нашите мисли. Междувременно Той позволява вярата ни да бъде изпитвана чрез многобройните изпитания, които сме призовани да понесем, и ние се нуждаем, както се нуждаеше Авраам, бащата на онези, които имат вяра, да имаме увереността, „че каквото е обещал, може и да изпълни“ (Римл. 4:21).
В началото на Откровение 10 глава четем за един ангел, който вдига ръка към небето, с единия крак на морето, а с другия на земята, като по този начин претендира за вселената в полза на Бога. По наше разбиране това е образ на нашия Господ Исус Христос, който в Своята служба на Бога се готви да завладее вселената и да управлява всичко за Божия слава.
С оглед на това Той казва: „за да няма повече забавяне“. Уверени сме също, че точният момент, в който това ще се осъществи, ще бъде, когато седмият ангел започне да тръби. Това ще бъде моментът, в който Бог вече няма да действа в „тайна“, нито ще търпи повече злото, а ще покаже ясно онова, за което е работил, за да го осигури както на небето, така и на земята.
В глава 11:15 четем: „И прозвуча седмият ангел“. Това е времето, за което говори ангелът в 10 глава, времето на развръзката, когато на всички ще бъде разкрито защо Бог е действал така в делата Си в този свят. Какво ще правим, когато видим тази развръзка? Ще паднем на лицата си и ще благодарим на Бога! Тогава Христос ще има всеобщо господство и в тази власт ще възнагради светиите за всеки миг, прекаран в служба на този свят. Всичко, което е обещано от пророците, ще се осъществи и светиите, които са чакали и служили, ще бъдат възнаградени подобаващо. Самите разрушители на земята ще бъдат унищожени; всичко на небето и на земята ще бъде подредено за слава Божия и всичко ще се изпълни с величието на Христос. Причината за Божиите промислителни действия тогава ще стане известна; и небесното общество, видяно в образа на двадесет и четиримата старейшини, ще се поклони на Бога и ще Му благодари.
До този момент нека не се опитваме да поставяме под съмнение Божиите пътища нито по отношение на себе си, нито по отношение на народите, но нека бъдем сигурни, че когато видим всичко в деня на показването, ще видим, че Бог не е сбъркал и че същите тези скърби, които днес ни причиняват толкова много сълзи, в онзи ден ще бъдат причина за благодарност.