Днес Антарктида е почти изцяло покрита с лед, както и голяма част от Гренландия.
Знаете ли обаче, че някога огромната ледена покривка се е намирала на много други места, като Южна Африка, Италия, Тасмания (Австралия) и дори Охайо (САЩ).Откъде е дошъл този лед и къде е изчезнал?
Лед, лед и още лед.
Преди около 4500 години Бог съди греха на човечеството с покриваща земното кълбо водна катастрофа (Битие 6-9). Много учени, които вярват на Библията, обясняват, че този потоп е осигурил точно тези условия, при които след това се е образувала огромна ледена покривка.
В началото на потопа, когато „изворите на голямата бездна“ се отворили, горещата вода от вътрешността на земята се вляла в океаните и накрая покрила сушата.
В края на потопа водата се оттича от сушата в океаните. Но те все още са били по-топли от днешните от цялата вулканична дейност, причинена от разкъсването на „изворите“ и придвижването на земните маси.
Тъй като водата в океаните е била по-топла, тя се е изпарявала по-бързо, отколкото днес. Образували са се облаци от водни пари, които са се движили над сушата, както виждаме днес в прогнозите за времето. Но тези облаци са били по-големи и са носели повече вода от днешните, защото изпарението от океаните е било по-голямо. Затова в годините след потопа имало много повече сняг и дъжд.
Освен това снегът е падал на много по-голяма площ на места, където днес няма сняг. Това е така, защото вулканите са изхвърлили толкова много фин прах високо във въздуха, че слънчевата топлина е била блокирана от земята. Така че местата, които днес са топли, тогава са били много по-хладни.
Благодарение на вулканичния прах и облаците, които поддържали земята хладна, снегът на земята не се топял през лятото. Вместо това той се превръщал в лед и постепенно се образували дебели ледени покривки, които в крайна сметка покрили около една трета от сушата на Земята!
След много години океаните се охладили, така че изпарението било по-малко, а снеговалежът - по-малък. Освен това вулканите не били толкова активни и прахът се разчиствал, като пропускал слънчевата топлина, за да разтопи снега и леда всяко лято. В крайна сметка „ледниковият период“ приключил
Като цяло ледниковият период е продължил около 700 години - 500 години за натрупване и 200 години за стопяване.
Някои части на света все още са покрити с лед, особено в близост до планините, покрити със сняг. Често ледът се движи бавно по стръмните склонове. Тези ледници, както ги наричат, раздробяват скалите, по които пълзят, издълбават прорязани долини, оставят след себе си вдлъбнатини, а също така пренасят на големи разстояния купчини счупени скали. Ето защо знаем, че някога е трябвало да има много по-големи ледникови покривки, отколкото имаме днес. На много места по света виждаме характерните U-образни долини, вдлъбнатини и купчини от натрошени скали и камъни.
В Библията се разказва за един от потомците на Ной (човек на име Йов), който вероятно е изпитал последиците от ледниковия период. Бог попитал Йов: „От чия утроба излезе ледът, а небесният мраз - кой го е създал? Водите са скрити като камък, и лицето на бездната е замръзнало“ (Йов 38:29-30).