Левит 10
Тази тържествена глава е изпълнена с поука и във времето на заминаване, в което живеем, е най-необходима. Тук могат да се видят редица важни моменти.
1. Поклонението на Бога трябва да бъде свободно от човешки измислици, ст. 1
Двамата синове на Аарон, Надав и Авиух, взеха кадилниците си и ги запалиха с огън от източник, различен от олтара за всеизгаряне, и принесоха тамян пред Господа. Най-поразително е, че в последния стих на предишната глава четем за огъня, който излизаше от Господа и изгаряше всеизгарянето и тлъстината. Тъй като в еврейския текст няма разделение на глави, разказът продължава без прекъсване. Този факт прави греховете на двамата млади свещеници още по-ярки, тъй като веднага след като самият Господ е запалил Своя огън на олтара, те запалват своя, за каденето, с огън от друг източник. Еврейската дума, която е преведена като „чужд“, означава чужд или непознат и е от корен, който означава „отклонявам се“. Двамата младежи се отклониха от това, което се полагаше на светия Господ, и от дължимия ред на Неговото поклонение, за да въведат идеи, чужди на Неговия ред. Неведнъж виждаме как Господ показва одобрението Си, като изпраща огън от Себе Си, за да погълне жертвите. Някои от тях потвърждават приемливостта на жертвата, а на Каин е показано, че неговата жертва не е приемлива. Ако огънят от Господа поглъщаше приноса на Авел, а това беше задържано за приноса на Каин, това би било достатъчно ясно. Макар да няма текст, който да подкрепя тази идея, вярно е, че не липсват и други случаи на подобно божествено одобрение. Вече забелязахме един от тях в 9 глава. Господният огън падна и върху жертвата на Илия на Кармил и върху приносите на Соломон при освещаването на храма (2 гл. 7:1). Това може да утвърди принципа, че огънят на одобрение трябва да бъде от Бога и че чужд огън не е допустим.
Възможно е да е имало заговор между двамата свещеници. Четем, че те са взели „всеки от тях кадилницата си и са сложили в нея огън“. Възможно е те да са обсъдили този въпрос и да са се съгласили да въведат този нов начин на поклонение. Това е била тяхна идея, а не заповед на Господ. Изглежда, че не е била дадена конкретна заповед, но грехът им се е състоял в това, че са направили това, което не е било заповядано. Въвеждането на гениални човешки идеи в поклонението на Господа несъмнено е изпълнено с опасност. Веднага след като бяха поразени от съда, Мойсей разбра смисъла на това и каза: „Това е, което Господ говори: Аз ще бъда осветен в онези, които идват пред Мен.“ Самият Господ знае съвършено какво е приемливо за Него в нашето поклонение и нашите изобретения не влизат в този клас.
2. Поклонението на Бога трябва да е свободно от човешко вдъхновение, ст. 9
Изказани са предположения за това какво е накарало двамата младежи да се опитат да заменят огъня от олтара с чужд огън и някои стигат до заключението, че те са били пияни и че поради тази причина Господ тогава въвежда забраната за употреба на алкохол, когато свещениците служат в скинията. Разбира се, те биха могли да са били пияни, но би било погрешно да се смята, че Господ се е нуждаел от такава грешка, за да Го накара да въведе ново правило за поведение на свещениците. Факт е, че като свещеници на светия Господ те би трябвало да са разбрали необходимостта от трезвеност и подредено поведение в присъствието на Господа. Има поне един библейски пример за опасността от подобна трезвеност. Ной е построил олтар и е принесъл на него жертви, които са били приемливи за Господа, а след това се е напил. Не можело да има място в божествената служба за такова поведение. Неща, различни от алкохола, могат да предоставят такива човешки стимули и те могат да се видят навсякъде в християнските среди днес. Един от примерите за това може да бъде пенещият се „поп“ на така нареченото евангелско пеене. Нищо, което не е с божествен произход, което не е от Духа, не може да има място в Божията служба. Съветваме се: „Не се опивайте с вино, а се изпълвайте с Духа.“ Апостолът продължава да говори за пеенето и сред предложенията му са духовни песни, а не песни със светски произход.
3. Поклонението на Бога трябва да е свободно от човешка инфлация, ст. 12
Влиянието на кваса е добре известно. Въпреки опитите да му се придаде различно значение в Матей 13, изглежда, че напротив, то повсеместно има лошо значение. Когато квасът се смесва с тесто, той прониква в буцата и води до раздуване на цялата маса. В това Писание Господ забранява използването му за служене на свещениците. Нищо, което има за резултат уголемяване на човека или раздуване на чувството му за собствена значимост, не може да бъде толерирано в присъствието на Господ. Квасът, смятан за зло учение, винаги прави много на човека по плът. Божията истина показва, че човекът от този порядък е оставен настрана напълно, а не се прави на много. Единственото подходящо отношение за човека в неговото приближаване към Бога е истинското подчинение и дълбокото смирение. Бог е загрижен за Своята собствена слава (ст. 3) и всичко, което по някакъв начин противоречи на Неговата чест или би усилило срещу нея, е забранено в Неговото свято присъствие. В инструкциите относно Своя дом Бог е дал да се разбере, че не трябва да има стъпала до Неговия олтар. Ние трябва да се приближаваме към Него в поклонение на смирената земя, която е истинското ни място в Неговото присъствие. Когато Той пожелае да ни издигне, ще го направи в Своето време (1 Петр. 5:6). Междувременно истинското ни място пред Него е съзнателно смирение и зависимост.
4. Поклонението на Бога трябва да бъде без човешка нечистота, ст. 12-14
Човешката нечистота по природа не може да намери място за изява в Божието присъствие. Ние можем да стоим там само като очистени хора. Виждаме колко нечист се е чувствал Исая, когато е видял Господа висок и издигнат. Също и Йов, макар и най-добрият човек на земята в своето време, усеща колко нечист е, когато окото му вижда Господа. Нашата смъртна нечистота е достатъчно добре позната за нас; колко безкрайно повече е тя за светия Бог! Думите „пресвято“ (ст. 12), „свято място“ (ст. 13) и „чисто място“ (ст. 14) силно подчертават необходимостта от чистота в службата на Бога и в Неговото поклонение. Идеята да се въведат покварените практики на околния свят в Неговата служба е напълно противна.
5. Поклонението на Бога трябва да бъде без човешка немощ, ст. 19
Аарон и двамата му оцелели синове са пропуснали да изпълнят службата си по отношение на приноса за грях (ст. 16). Кръвта му не беше поръсена на святото място, нито пък те бяха яли месото му там. Аарон и семейството му са претърпели травматично преживяване, което със сигурност ще им се отрази дълбоко, но те са инструктирани да не се поддават на нормалните прояви на човешката скръб и да останат в пределите на Господния дом (ст. 6-7). Важно е да се отбележи, че им се напомня, че помазанието е върху тях. Точно под натиска на такава скръб те трябваше да се държат като помазани от Господа свещеници и да не позволяват на естествените чувства да се намесват в службата им като Негови свещеници и в Неговото свято присъствие. Въпреки това Мойсей, бидейки човек, вероятно чувствайки собствената си слабост и провал, разбираше провала на брат си и синовете си, двамата млади свещеници, и изглеждаше смекчен от молбата на Аарон (ст. 19). Както обаче виждаме от текста, това, което са пропуснали да направят, всъщност е било Господня заповед и те е трябвало да се подчинят на тези указания, каквото и да се е случило. Двамата починали синове са направили това, което Господ не е заповядал; Аарон и останалите му синове не са изпълнили това, което Господ е заповядал. Но човешката немощ, колкото и да я разбираме и да сме белязани от нея, няма място в службата на Бога.
Служещите свещеници трябваше да ядат месото от приноса за грях. Това беше техен дълг, като ядат приноса, да се идентифицират с народа в греха, който е предизвикал приноса. Подобен акт би имал много поразително значение при обстоятелствата на греха на Надав и Авиух. Бунтът, който бе насърчил неподчинението им, бе човешка черта, която лесно можеше да съществува в собствените им сърца и така лесно да се развие. Те трябваше да осъзнаят това и на святото място да изядат приноса за грях. Това служи, за да подчертае за нас тържествената истина: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне“ (1Ко 10:12). Грехът, който е довел скъп брат до поражение, лесно може да се окаже този, който да доведе до моето собствено падение. Яденето на приноса за грях ще поддържа тази истина жива в съзнанието ни.
Можем да споменем още един момент, свързан с вълнообразната гръд и рамото (ст. 14-15). Тук се открива храната, която свещеникът изискваше, за да ги поддържа. Вълненият хляб, взет от гърдите на жертвата, подчертава любящата преданост на Господа към Отца и към завършването на делото, дадено Му от Отца да извърши. Той беше дошъл да изпълни волята Си и това щеше да Го отведе до кръста, както знаем. Това, което Му позволява да отиде там и да понесе всичко, което подобно преживяване ще Му донесе, е Неговата дълбока и вечна любов към Отца. Като свещениците приемат това и се хранят с него, душите им се подкрепят от него и чувствата им се подхранват.
След това трябваше да се изяде и хлябът на святото място. Често се отбелязва, че тази част от жертвата подчертава нейната сила. Това не е лишено от истина; все пак най-мощният мускул на вола е огромният мускул на шунката и там се крие голямата сила на вола да тегли. Но мускулите на плешката са предните четвъртинки и макар че тези мощни мускули играят известна роля в силата на теглене на вола, те също така контролират посоката на движение. За Господ Исус може да се каже, че „твърдо насочи лицето си да отиде в Йерусалим“. Това подчертава силата на Неговата отдаденост и нейната посока. Това е скъпоценна храна за служещия свещеник, а като свещеници на Неговия Бог и Отец ние трябва да се храним с такава храна, за да може привързаността ни да се поддържа и посоката на пътя ни да е угодна на Бога, защото трябва да ходим тук така, както е ходил Господ Исус.