С настъпването на Новата година е добре да спрем и да погледнем назад, както и напред. Трябва да погледнем назад по пътя, който сме извървели и познаваме, и да погледнем към пътя, който още не е видян и не е прокаран. Не можем ли да погледнем назад към изминалата година и да си припомним толкова много преживявания на милостивото отношение на Господ към нас, толкова много милости, толкова много благодат, такова състрадание и напътствие? Колко е хубаво да си спомняме за верността на Господ и да осъзнаваме факта, че Той винаги ще бъде верен на Себе Си и на Своите обещания.
Но Господ от вчера е същият верен Господ и днес, и утре. С такъв Господ можем да погледнем назад към изминалата година, към изминалото си поклонничество с благодарност и можем да гледаме напред към това, което ни остава от пътуването ни през живота, с каквото и да ни посрещне бъдещето, с увереност в Господ, който не може да ни разочарова. Той е бил вчера, какъвто е и сега, Той е същият днес, какъвто е бил вчера, Той ще бъде същият и утре, какъвто е бил винаги. „Ти си същият“ (Евр. 1:12) е Неговото име.
Нека това прекрасно име, с всичките му чудеса, да ни бъде сила и насърчение в нашето поклонничество през новата година.
Бих искал да изкажа благодарност на онези верни, които са били източник на помощ и насърчение за мен: Господ ги познава и ще ги възнагради. Също така искам да благодаря на всички вас, скъпи читатели, за огромния ви отклик на списанието. Вярвам, че този брой ще ви хареса, и ви моля да продължите да се молите за Господната благословия за Срещу Марко.