Едва ли е необходимо да ни се напомня, че във вселената действа беззаконие, но трябва да се изправим пред него, тъй като то е засегнало както нас, така и света около нас. Можем да се възползваме от разглеждането на нейното начало, развитие и край, както Писанието се отнася до тези въпроси, за наше насърчение, като тези, които са изпитали нейните последици в собствения си живот икоито са видели опустошението в живота на други хора.
- Грехът е въведен във вселената от Сатана.В това не бива да има никакво съмнение в съзнанието ни. Господ Исус каза за него, че е убиец от самото начало (или от самото начало) и че е лъжец, и е баща на това, т.е. негов източник (Йн. 8:44). Апостол Йоан пише: "Дяволът съгрешава от самото начало" (1 Йн. 3:8). В негово лице неправдата започва своята страховита кариера на вреда, разрушение и смърт. Обикновено се приема, че Сатана е най-висшето сътворено същество, като се смята, че пасажите в Исая 14 и Езекил 28 се отнасят за него. Ако това е така, началото на беззаконието потвърждава онази много тъжна истина, че и най-голямата привилегия не спасява от най-катастрофалното падение. Посочените два пасажа поставят този ангел на върха на сътворената интелигентност. Макар че някои от изразите са загадъчни или дори неясни, докато ги четем, оставаме с впечатлението, че това е словесен портрет на едно изключително облагодетелствано и изключително интелигентно същество. И все пак той е съгрешил. Не ни остава никаква неяснота относно характера на неговите грешни постъпки. Соломон изброява седем неща, които Господ мрази, и първите две са ясно изразени от Сатана: "горделив поглед и лъжлив език" (Притчи 6:17). В Исая 12 се чува как описаният човек казва: "Ще се възкача на небето, ще издигна престола си над Божиите звезди... Ще бъда като Всевишния". Подобна гордост със сигурност ще доведе до неприятности. Многократното утвърждаване на собствената му воля ("аз ще" се казва 5 пъти) подчертава решимостта на говорещия да изпълнява собствената си воля, а не Божията. В паралелния пасаж в Езекил 28 виждаме, че човекът, за когото се пише там, също е бил надменен по дух и е казвал: "Аз съм Бог, седя на Божието място". Той е казал това, защото сърцето му е било "издигнато" (ст. 17). Всичко това се съчетава, за да надуе мнението му за себе си и да го накара да съгреши толкова тежко пред Господа. Последицата от такова самоизтъкване беше, че той беше свален от главозамайващата висота, към която се беше устремил (Иса. 14:15; Езек. 28:8, 16, 17). "Гордостта върви пред погибел, и надменният дух - пред падение" е истина, която Сатана не е научил, но която е добре да забележим (вж. Притчи 16:18).
- Изглежда сигурно, че когато дяволът се разбунтувал, той повлякъл със себе си в падението си армии от небесни същества (2 Петр. 2:4).Не ни е дадена почти никаква информация за тези разбунтували се ангели или за техния бунт срещу властта на Всемогъщия Господ. Дадени са ни обаче някои подробности относно злонамерения враг на Бога и неговите опити да съблазни хората от вярност към Бога. Трябва да се предположи, че след като е паднал безвъзвратно, той е решил да направи всичко по силите си, за да повреди или унищожи онова, което Бог е разработвал. Проницателността му е безспорна, а при нападението му срещу първата двойка оръжието, което използва, е самото изкушение, довело до собствената му гибел; това са гордостта и амбицията. Той е искал да бъде като Бога, равен на Всевишния. Каза: "Ще се възкача". Той излъга жената и ѝ внуши, че ако ядат от плода, който Господ Бог беше забранил, ще станат като богове; това ще отвори очите ти за нови перспективи, ще познаеш доброто и злото. И така, тя взе от плода и яде, предложи го на мъжа си и той също яде от него, като по този начин позволи на беззаконието да получи достъп до човешкия род. Сатаната и неговите армии от зли духове бяха свалени; сега Адам и съпругата му, изпаднали от невинното си състояние, бяха изгонени от Едем в големия свят, за да започнат борбата си за съществуване срещу силите на злото, които се бяха изправили срещу тях. Но те не бяха оставени сами на себе си; Бог беше предвидил начин за благословение дори за тях, който Авел прие с вяра и беше вечно благословен.
- Извън защитеното уединение на Едем човешкият живот започнал в едно греховно общество.Били са осигурени средства за хармонични отношения с Бога; Бог е облякъл първите ни родители с кожени дрехи и ясно е, че Авел е знаел за начин да се приближи до Бога чрез приемлива жертва.Много скоро обаче злото започнало да се усеща сред хората. Фалшиво поклонение, убийства, грабежи, насилие и поквара изпълнили живота на хората. Целият спектър на човешките идеи, целият характер на неговите постъпки, цялото време на неговия живот било изпълнено със зло (Бит. 6:5). Гордостта на хората се утвърждаваше в това, че те правеха това, което решаваха да правят, без да се съобразяват с Божията воля (Бит. 6:2). Хората бяха големи в собствените си очи и държаха на собствената си репутация (Бит. 6:4).Именно в дни като тези Енох ходеше с Бога. Много вероятно е той да е вървял по самотен път, защото изглежда, че масата от човечеството се е стремяла да върши собствената си воля. След време Бог помете това общество чрез потоп, с изключение на Ной и семейството му.
- Въпреки опустошаването на света от потопа, веднага след това злото започнало бързо да се разпространява сред хората. Първата глава на Павел към Римляни може да ни даде известна представа за вида на света, в който той бързо се е превърнал. Хората бяха своенравни, неморални, убийствени и злонамерени.Практикуваха всякакъв вид беззаконие и, както казва Писанието, то изпълваше живота и мислите им. Очевидно в този период е била изоставена всякаква претенция за благочестие и е било въведено идолопоклонството; във всеки случай то не се споменава преди потопа. И така, Бог призова Авраам от тогавашното общество, за да бъде Негов поклонник и да бъде свидетел в един нечестив свят. Но скоро в еврейското общество навлезе грехът и вместо народът да бъде свидетел за Бога, за името Господне се говореше зле заради нечестивото им поведение.Така народът беше осъден и територията му беше намалена. Обществото било разделено на два народа, след което единият бил депортиран, а останалите - на по-късна дата. Това в крайна сметка бе последвано от всеобщо разпръскване.Народът, който се бе издигнал толкова високо, бе повален от срам.
- Може да се смята, че слизането на Светия Дух, за да кръсти вярващите в едно тяло и да ги свърже с техния възнесен Господ, гарантира поддържането на правилните условия и предпазва църквата от всякакво падение в злото. Беше отбелязано обаче, че всички вдъхновени автори на новозаветни послания, с изключение на Яков, потвърждават, че ще има отклонение от истината, а някои пишат за големите беззакония, които ще възникнат в последните времена. Така че не е изненадващо, че не след дълго след формирането на първите събрания злото започва да навлиза.Историята на църквата външно е била поредица от провали и бедствия, от разделения и нечестие. В глави 2 и 3 Откровение ни дава кратък отчет за напредъка на злото, а крайната му фаза, развила се в Лаодикия, е ужасяваща. Събранието е било толкова лошо свидетелство, че Господ е премахнал светилника на най-ранната му фаза, а последното събрание на седемте е толкова отвратително за Господа, че Той ще го изплюе от устата Си.Следователно би могло да се каже и за Лаодикия: "Как си паднала!"
- Междувременно беззаконието продължава да се развива в света, напоследък с такава застрашителна скорост, че дори безбожниците се ужасяват от него. Ние сме наясно с това и няма нужда да ни се напомня; то е пред очите ни в цялата си дързост.Безчестието и нечистотата изобилстват в литературата, в пресата, в радио и телевизионните предавания и в живота на хората като цяло и ускоряващата се вълна на злото расте с бързи темпове. Присъствието на църквата, дори в нейното разбито и слабо състояние, представлява язовир, който задържа до известна степен нарастващата вълна на беззаконието.Светият Дух, макар и често наскърбяван и угасван, обитава във вярващите и живее в църквата. Когато събранието бъде разкъсано и Светият Дух престане да пребивава на земята, язовирната стена бъде премахната, беззаконието, отприщено, ще залее света. Тайната на беззаконието, която е действала тайно в продължение на толкова много векове, ще избухне в открита и насилствена дейност и състоянието на света, макар и лошо сега, ще бъде значително по-беззаконие. Хората открито ще хулят Бога, а един човек ще си присвои божествени почести и ще изисква човешко поклонение, сякаш е Бог. Последиците от цялата тази нечестивост в света са немислими. Господ Исус ще сложи внезапен край на всичко това чрез славата на Своето явяване и злото с неговите беззаконни водачи ще бъде потушено.
- Периодът, който ще последва потушаването на злото, ще бъде период на всеобщо благословение. Ще се открие Господното царство и ще последват хиляда години на мир, благоденствие и изобилие.Може да си представим, че този прекрасен "утопичен" период ще доведе до промяна в природата на човека и че най-сетне той ще научи уроците, които толкова много поколения не са успели да научат; че ще види, че грехът е смъртоносен, и ще се откаже от него. Нищо подобно няма да се случи. В края на хилядолетието, както го наричаме, Господ ще освободи Сатана от затвора му и той, злонамерен както винаги, ще вкара злите си лъжи в мисленето на хората от онова време и отново множество хора, непоучени от благословиите на хиляда години божествено управление, ще се разбунтуват срещу Господа и отново ще се опитат да изключат Твореца от собственото Му творение и ще се опитат да установят собствената си воля. Благодарение на Бога и този изблик на беззаконие ще бъде овладян и на последното съдебно заседание ще бъде решена съдбата на всички, които са отказали да се подчинят на Божието управление. Те ще бъдат предадени на последното си състояние, а заедно с тях и беззаконието им, и всички ще бъдат затворени за вечни времена в огненото езеро.
Благословената истина за нас е, че Господ Исус понесе греховете ни в собственото Си тяло на дървото. Господ „възложи върху Него беззаконието на всички нас“. Няма да ни се налага да отговаряме вечно, на място на мъчения, за греховете си, защото Той отговори за тях от наше име на онова място на неизмерими страдания - Голгота.