Когато сравняваме различните аспекти на мира, е полезно да отбележим, че в Йоан 14:27 Господ прави разлика между мир, оставен на нас, и мир, който ни е даден. „Мир ви оставям“ е мир с Бога по отношение на всеки въпрос, свързан с греха. Той сключи мир чрез кръвта на Своя кръст и донесе новината за това в деня на Своето възкресение, когато застана сред Своите и ги поздрави с „мир вам“. Той им показа ръцете и страната Си като свидетелство за делото, чрез което бе постигнат мирът, и им поръча да отидат с него при другите. (Йоан 20:19-21). Това беше скъпоценното наследство от Неговата смърт. (Имаме го в Римляни 5:1, тъй като вярваме в Божието свидетелство за фактите, че Той е бил предаден за нашите престъпления и възкръснал за нашето оправдание). Това е мир на съвестта . Той никога не се е нуждаел от него: ние се нуждаем, а Той го е създал и ни го е оставил.
Моят мир
Но Господ продължава да говори за един по-дълбок характер на мира - „Моя мир давам на вас“. Това е мирът, в който Той някога е ходил с Отца; спокойният, непоколебим мир, осигурен от почивката в Неговата любов и пълното подчинение на всички Негови пътища. Той го характеризира като Свой и го дава, за да бъде наш абсолютно - не както светът дава наистина (защото макар и да дава в голяма степен и щедро, той раздава), а като ни въвежда във владение заедно със Себе Си. Този принцип тук е приложен към Неговия мир, но е валиден за всичко, което Той дава: радостта (Йоан 15:11), славата (Йоан 17:22) и мястото, което Той заема в любовта на Своя Отец (Йоан 17:23, 26). Този втори мир, идващ в своя съвършен ред, е мир на сърцето; на сърцето, което е намерило мястото за почивка на Христос като свое в добре познатата любов на Отец. Имаме право да го смятаме за свой - по Неговия абсолютен дар - и да живеем в него на практика през целия стрес и напрежение на обстоятелствата. Още веднъж за него се говори официално в Колосяни 3:15: „Христовият мир да владее в сърцата ви“, държейки благословената си власт във всичко, което е там, „към което сте призовани в едно тяло“, и така във всичките ни отношения с нашите събратя-християни.
Божият мир
Остава само да подчертаем силно условния характер на мира, обещан в Филипяни 4. Но единственото условие е да поверим на Бога това, което би ни натоварило, като възложим грижата на Него, вместо да я носим като тежест на сърцето си. Сега не мирът на Христос, Който като човек премина през сцената на изпитанието, а мирът на Бога на престола, където никога не е идвал дъх на изпитание, е този, за който Той гарантира, че ще пази сърцата и умовете ни.И ако бедните ни сърца биха казали, че е напълно непонятен, Бог е предвидил и ни казва, че той „надминава всяко разбиране“. Той не очаква от нас да го разберем, но като действаме по Неговото слово с простото доверие на сърцето си в Него, ще осъзнаем истината за него. Дано тя да бъде все повече и повече с нас.