В първия стих на Римляни, шеста глава, апостол Павел задава въпроса: „Да продължаваме ли да грешим?“, а във втория стих отговаря: „Пази Боже, как ще живеем повече в греха ние, които сме мъртви за него?“ Това ясно показва, че вярващият не бива да продължава да живее така, както е живял, преди да познае Господ Исус като свой Спасител.След това той казва: „Колкото от нас се кръстиха за Исус Христос, толкова се кръстиха и за Неговата смърт“. Той предполага, че всички, на които пише, са били кръстени. Скъпи млади християни, били ли сте кръстени? Апостолът посочва какво е нормално за един християнин. Да не си кръстен е ненормално.
Петър в първото си послание (3:21) ни казва, че това е „изискване на добрата съвест“. Би трябвало да чувствам, че след като Бог в Христос е направил толкова много за мен, не трябва ли тогава да отговоря на това, като Му предам живота си?
Павел казва в 2 Коринтяни 5:14: „Ако един умря за всички, то всички бяха мъртви; и че Той умря за всички, за да не живеят отсега нататък за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна“.
Познаване
В стих 6 от Римляни 6 четем: „Знаейкитова, че нашият стар човек е разпнат с Него.“ Всичко, което сме били като родени от Адам, Бог е свършил с нас в кръста на нашия Господ Исус. „Старият човек“, това, което съм според плътта, е прекратен, тъй като е невъзможно да угоди на Бога. Дори Павел казва: „Защото зная, че в мене, тоест в плътта ми, не живее доброто“ (7:18).
Ако знам, че Бог е приключил със стария ми живот, въпросът тогава е дали аз съм приключил с него? Кръщавайки се, аз казвам, че съм приел Божията присъда над всичко, което съм според плътта.
Примирение
И така, Павел продължава в стих 11: „По същия начин пресметнетеи вие самите сте наистина мъртви за греха, но живи за Бога чрез Исус Христос“. Светият Дух ми дава силата да кажа „НЕ“ на греха. Преди да се обърна, грехът царуваше в живота ми и контролираше това, което правя. Тази власт беше пречупена: „Защото грехът няма да има власт над вас“ (стих 14).
Така разбираме, че със смъртта на Христос Бог не само е премахнал това, което съм по плът, но и ми е дал Светия Дух, за да живея за Него.
Отдаване
Така стигаме до последната дума: „отстъпвам“. В 13-и стих се казва: „Нито пък предавайте членовете си като оръдия на неправдата на греха, но предавайтесебе си на Бога“.
Ръцете ми, краката ми, очите, ушите и гласът ми - някога те са били използвани, за да се задоволявам, вършейки греховни неща. Сега мога да ги предам на Бога „като оръдия на праведността“.
Павел казва в Галатяни 2: 20: „Разпнат съм с Христос; но въпреки това живея; но не аз, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плът, го живея чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен“.